КАБИНЀТ1 м. 1. Работна стая в учреждение, предприятие, заведение и под., обикн. на ръководно служебно лице. За миньорите са построени жилищни сгради, .., лекарски и зъболекарски кабинети, рентгеново отделение и други. Й. Радичков и др., ГСП, 24. Диагностичен кабинет. Кабинет за вътрешни болести. Кабинет за очни болести. Хирургически кабинет.
2. Стая в учреждение или частен дом, предназначена за творческа работа. Когато Адриана вижда за пръв път кабинета на професора с грамадните четири стени, покрити със стотици томове, .., разбира, че те не са сложени за украса и че по всеки ред от всеки том се е плъзнало окото на учения. Ст. Грудев, АБ, 36. Техният апартамент — приемна, хол, работен кабинет и спалня — беше изцяло мобилиран със специални ниски столчета, ниски масички. Ал. Бабек, МЕ, 189. Рангов държеше две стаи — спалня, до нея кабинет. Г. Стаматов, Разк. I, 99.
3. Специално обзаведено помещение (в учебно заведение, предприятие и под.) за занятия по дадена специалност. Курсистите от техникума освен кабинетите по общообразователните предмети имат отлична лаборатория. ОФ, 1955, бр. 3451, 2. Два пъти седмично всички групи се събират в техническия кабинет за задължителни консултации. НК, 1958, бр. 29, 2. Микроскопът и стативът с епруветките съставляваха най-важният дял от предметите, които трябваше да притежава един кабинет. А. Гуляшки, МТС, 92. Кабинет по химия. Кабинет по чужди езици. Физически кабинет.
4. Сектор, отдел в учреждение, предприятие, организация, който се занимава с някаква дейност; служба. За да бъдат подпомогнати ръководителите на самодейните колективи и за да се популяризират някои от малко известните песни, методическият кабинет при Столичния народен съвет уреди репертоарна вечер. ВН, 1955, бр. 284, 1. Кабинет на младите литературни работници. Кабинет на младите поети. Съвещание със завеждащите педагогическите кабинети. Творчески кабинет при Софийската народна опера.
— От фр. cabinet.
КАБИНЀТ2 м. Книж. 1. Всички министри, членове на дадено правителство; министерски съвет. В новия кабинет участвуваше и Земеделският съюз. Г. Караславов, ОХ II, 460. На 1897 година станах министър в Стоиловия кабинет. Ив. Вазов, ВМ, 16. Наскоро падна кабинетът. Дойде ново правителство. Елин Пелин, Съч. IV, 258. Захвана да се говори за оттеглянето на либералните министри от кабинета. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 153. Военен кабинет. Коалиционен кабинет.
2. Остар. Всички съветници на монарх; лична канцелария. Сутринта се отслужи благодарствен молебен, на който присъствуваха: .., началникът на княжеския таен кабинет, г. Добрович, .., от името на правителството — министър-председателя и г. мин. Радева. Бълг., 1902, бр. 447, 4.
— От фр. cabinet.