КАНАРА̀1 ж. 1. Скала, зъбер. Буйната река търкаля камъни надолу, бие се с канарите, подрива бреговете. А. Каралийчев, НЗ, 11. Пътеката минаваше по стръмния бряг на Бяла река между храсти и трънаци, заобикаляше големите камъни, откъртени от високите канари. М. Марчевски, П, 9. В сините сенки на склоновете зъзнеха борови гори, по стръмнините бяха надвиснали влажни зелени канари. Б. Райнов, ЧЪ, 5. Зъбестите канари на десния бряг нарека Марица ми служеха за прибежище около 10-15 дена. З. Стоянов, ЗБВ I, 252. В Средния Египет, недалеч от пирамидите, са намерва колосален сфинкс, изсечен от цяла канара. П. Михайловски, РВИ (превод), 29. // Стесн. Къс скала, голям камък. При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумещи! Ο геройски час! / Вълните намират канари тогаз. Ив. Вазов, Съч. I, 204. За преминуване през Еч те [племето кимври] нахвърляли в реката големи канари и натуряли дръве между камънето. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 328.
2. Прен. Като прил. Разг. За човек — едър, грамаден, силен. Едър, широкоплещест, канара човек, той прехвърляше петдесет лазарника, макар че в хайдушките му мустаци нямаше нито един бял косъм. Др. Асенов, СВ, 89. И Тинка като дете беше такава ячка и височка. Те, всички от бащиния ѝ род, са канари хора. А. Гуляшки, ЗР, 47. Той [Пепо] — мъж канара с кафяви, плахи очи и обло, музикално чело, да стисне камък — ще припука в ръцете му и ще го стресне, защото него всичко го плаши. ВН, 1958, бр. 2042, 4.
◊ Като канара здрав (едър). Разг. Изключително много здрав (едър). Започна [Симов] да събира доказателства против съмнението, че болестта на Стефан е рак. Как може наистина, преди един месец бяха заедно, здрав като канара. Пл, 1969, кн. 23, 10. Едрите като канари планинци, зажъднели да чуят no-скоро правото слово на прославения Дядо, .., тутакси заговориха един през друг. Г. Русафов, ИТБД, 183.
— От перс.
ΚΑΗΑРА̀2 ж. Диал. Кланица.
◊ На канара коля. Диал. Коля цели стада за пастърма или за топене на лой (обикн. за овце).
— От араб. през тур. kanara. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.