КА̀НЯ1 ж. Дневна граблива птица от семейството на ястребите с вилообразно изрязана опашка, извита човка и дължина на тялото до 70 см. Milvus. — Червената каня, както и всяка друга хищна птица, си има свое землище, в което ходи на лов. В него не пуща никакъв друг съперник. Ем. Станев, ПГВ, 90. Заслужават внимание и полезните грабливи птици, към които принадлежат черната каня, керкенезът, .., и др., които масово унищожават вредните гризачи. Пр, 1952, кн. 5, 80. Канята е разпространена в Азия, Африка и Австралия, а само два вида се срещат в Европа.
КА̀НЯ2 ж. Диал. Много висок слаб човек. Я го повиж, колчава си е каня. Т. Панчев, РБЯд, 156.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КА̀НЯ3, мн. няма, ж. Ракия от захарна тръст, която се приготовлява в Южна Америка. Пием каня .. и мате. Б. Шивачев, ПЮА, 112.
КА̀НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. С обст. поясн. за място или със следв. изр. със съюз да. Моля, призовавам някого да дойде или да се яви някъде с определена цел. Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря. Й. Йовков, ПГ, 91. — Прелестни са домашните концерти. .. Канят ме често в легациите. Ст. Л. Костов, Г, 70. Той вече не ходеше у дома му .. От своя страна и Спиро Андреев .. престана да го търси и кани у дома си. Д. Ангелов, ЖС, 170. Сега те стояха един срещу друг. Същият този човек го канеше сега, Молеше, настояваше да се върне пак там, в Борово. Кр. Велков, СБ, 10. Каня в клуба. Каня на театър.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Предлагам на някого да направи нещо, да вземе участие в нещо. На няколко пъти Киро се опита да го разговори, както по-рано, канеше го да си свие цигара от кутията му — Тъкачев се извиняваше, бързаше. Г. Караславов, ОХ I, 116-117. Макар че всички хора ходеха за вода на блатото по някакъв свой негласен войнишки наряд, Кръстников нито веднъж не отиде там с баката, въпреки че бойците всеки ден по няколко пъти настойчиво го канеха. П. Вежинов, НС, 46. Оркестърът засвири валс, младите кадети, в своите черни мундири, избръснати, със загладени коси, се втурнаха да канят момичетата. Д. Габе, МГ, 103. Кака Мара канеше неотдавнашния си доброволен помощник: — Ха влез де, ела да се нахраните с другаря ръководител, че тогаз ходи, където си тръгнал. Ст. Марков, ДБ, 339. — Барабанът би, Ахмачево било засипано! ! Цялото село от няколко деня е потънало в снега и няма известие какво е станало. Канят, които искат, да отидат да го разровят. Ив. Карановски, Разк. I, 4. Ние зафанахме начесто да ги каним да си починат. Ив. Вазов, Съч. XII. 98. Каня да седне. // Предлагам на някого да пие нещо, да вземе от някакво ястие. — Чух го [Славян Дойков], като канеше работниците с вино. „Вземете, вика — аз черпя“. Д. Ангелов, ЖС, 101. — Пийнете, учителке — подкани Глаушев, като видя, че Руменова не посягаше към чашата си .. — А не каниш невестата си — усмихна се пред себе си Ния и дигна своята чаша. Д. Талев, ПК, 210. Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит. Й. Йовков, Разк. I, 208. Каня с баница. Каня с чай. // Призовавам някого да разкаже, да разкрие нещо. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжие в къщата си, и канеха ме, .., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9.
3. С друго същ. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Предлагам на някого да се заеме с нещо (с някаква служба, дейност и под.). — Не. Учител няма да стана. Чудно ми е защо сега ме каните, а не ме поканихте по-рано за учител. Д. Талев, ЖС, 290. Лесинг се връща в 1765 год. отново в Берлин, а една година по-късно му се съобщава, че основателите на новия Хамбургски национален театър го канят за драматург със заплата осемстотин талера. Я. Янев, бр. 1931, кн. 6, 186. Той продължава да сърба кафето и ме пита дали е вярно, че ме канели да стана директор във Винпром. К. Калчев, ДНГ, 122. — Ти си щял да се жениш и да сватбуваш, а аз съм дошел, като луд, да те каня да ратуваш. Ив. Вазов, Съч. XIV, 47. Каня за председател. Каня за професор.
4. Прен. С друго същ. с предл. за. За природа, кът, място — зова, привличам, мамя за нещо; примамвам. Изворът блика на завет, в една падинка, покрай буковата гора. И се разлива широко, кани за почивка на полянката. Ст. Станчев, ПЯС, 25. О, Българио! Богата си, .. Имаш ти богати простори за труда: ти си арена, която кани за широка деятелност. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. каня се страд. Всяка година стават тържествени събрания .., на които се канят и външни гости. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 157. Болен се не пита — кани се. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 52.
◊ Не съм канил с <конска> бъклица някого. Диал. Пренебр. Съвсем не съм викал, не съм канил някого специално.