КА̀УЧУ̀К, мн. няма, м. 1. Хим. Смолисто жилаво вещество, сок, който се получава от някои южни растения. В областта на града Есмералда расте дървото хевея. При нараняването му от него изтича млечен сок.. Индийците наричали това вещество „каучук”, което значи „сълзи на дървото”. В. Цокова, ВС, 51. Това вещество [каучук] тече из някои американски дървета като млечна вода. С. Веженов, X (превод), 97.

2. Гума, която се получава при обработката на този сок или по синтетичен начин. Групата ни се наричаше спортен клуб „Шипка”. Цялото ѝ имущество се състоеше от два парцалени футбола и от пет-шест по-малки топки, направени от краден суров каучук. П. Незнакомов, МА, 91—92. Госпожица Дитрих бе дълго, подобно на върлина същество, .. Носеше малка шапчица, широко палто от светлосив плат и ниски обувки с подметки от суров каучук. Д. Димов, Т, 96.

3. Спец. Жанр в цирковото изкуство, който се изпълнява предимно от жени и се характеризира с еластично огъване на тялото. В програмата са застъпени най-разнообразни циркови жанрове като баланс на перш, .., летящ трапец, .., каучук (огъване на тялото). ВН, 1962, бр. 3247, 4.

— От индиан. през рус. каучук, нем. Kautschuk или фр. caoutchouc.