КА̀ЧКА1 ж. Мор. Люлеене на плаващ съд под действието на вълните. Качката и воят на вятъра се усилиха. Момчетата здраво се хванаха за лопатите и гребяха мълчаливо, очаквайки всеки миг да почне. С. Чернишев, ВМ, 28. Те [моряците] са придобили умението спокойно да ходят по палубата и при най-силна морска качка. НА, 1959, бр. 3439, 4.
— Рус. качка.
КА̀ЧКА2 ж. Умал. от каца; малка каца, качле, каче. Случваше се така: свекървата поръча да се направи нещо, а на следния ден се развика: — Мари, булка, мари, снахо, защо си преместила брашното в тази качка, мари? Ама нали ще се умирише на туршия? Г. Караславов, Тат., 232. В тиято къщи в пруста беше огнището, гдето си готвеха: тук и котлите с вода, качките за зеле. СбНУ XVIII, 533. Натурях в ладията си много ковчези, в които имаше дрехи, платна и доволно пари; после една качка, в която имаше до двадесет пръстени съдове. П. Р. Славейков, РО (превод), 105.
КА̀ЧКА3 ж. Диал. 1. Кокиче (Н. Геров, РБЯ II).
2. Жълт минзухар (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
КА̀ЧКА4 ж. Диал. Дупка в горната част на цървул, през която прокарват връв.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.