КЕРВА̀Н м. 1. Върволица от подредени една след друга камили или други товарни животни, които пренасят стоки обикн. през пустинна местност. Младият цар заповядал на своите боляри да се приготвят за път. Когато приготовленията били завършени, дълъг керван потеглил към царството на султана. Сто камили били натоварени със скъпи дарове .. Цяла година пътувал керванът, докато най-сетне стигнал в султанската столица. Св. Минков, ПШ, 81—82. Насреща му се зададе керван от камили, който идеше от пустинята. Камилите се бяха проточили в дълга върволица, извиваха шии и клатушкаха товара си ту на една, ту на друга страна. Ив. Планински, БС, 40. Финикияните не водяли само морска търговия, те проваждали кервани и по сухо към север, изток и юг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 41. В пустинята керван минува. / Той иде нейде от далек, / и надалеко той пътува. Ив. Вазов, Съч. III, 184. // Разш. Върволица от превозни средства или коне, хора и др., отправени някъде с търговска или друга цел. Пътищата бяха задръстени от кервани, които караха жито, качета с дървено масло, кошове с круши, грънци от Балкана. А. Каралийчев, ПГ, 121. По-нататък колата не можеше да върви. Оттук към Сарез трябваше да изпратим конски керван. ОФ, 1960, бр. 4780, 4. Така преспахме нощта, а рано сутринта ни въведоха в пристанището и заедно с другите кораби ни подредиха в дълъг керван. По Суецкия канал се плава само в една посока. Б. Трайков, ВО, 24. Дългите кервани на бягащите турци вече превалиха през Владая на път към Дупница. Д. Линков, ЗБ, 139. Срещаха големи кервани·кола, в които лежаха ранени, с мрачни и окървавени лица. Й. Йовков, Разк. I, 71. Аз познах своите братя във робски керван, / угнетени от Златний Телец. Хр. Смирненски, Съч. I, 40. Биляна лепо говорит: / Винари, белограгяни, / кротко карайте кервано, / да не ми платно сгазите. Нар. пес., СбНУ XI, 55. Обр. Крило на птица ли прорежеше лазура на небето / керван от облаци ли, гривести и сиви, / или платно на хоризонта на морето, — / ръцете се изтегляха като стебла нагоре — / додето ставаха прозрачни, изтънени, удължени. Е. Багряна, ЗМ, 98. Веч на годините кервана превали / зад цветний хълм на младостта. Π. Π. Славейков, Събр. Съч. II, 89.

2. В съчет.: Цял керван. Голямо количество (коли, хора, добитък). Днес поради пазарния ден пред къщи имаше цял керван селски коли. Ем. Станев, ИК I и II, 281. Току по едно време пропяха петли и цял керван сърненци се изтърсиха пред хана. Й. Йовков, ΒΑΧ, 97.

Водя кервана. Разг. Стоя начело на нещо; ръководя. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13. Вървя подир кервана. Разг. Заемам последно място в някаква дейност, следвам други, без да проявявам сам инициатива. Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания, в които би показал несгодите и неволите на ония, които не вървят подир кервана, а пробиват пъртина· Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 157. Кучетата <си> лаят, <а> керванът си върви. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дребнавите или недоброжелателните нападки не могат да спрат някакво действие, развитие. Те се интересуват от нередностите във всички учреждения . Нередности, да! На нашата гара още ги има. Ние напредваме, но напредваме бавно .. и тъкмо защото е така, аз казвам: да вървят по дяволите! Кучетата лаят, а керванът си върви! М. Марчевски, П, 286.

— От перс. през тур. kervan. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843. Друга (остар.) форма: карва̀н.