КЛО̀УН м. 1. Цирков артист, който изпълнява комични роли; смешник, шут, палячо. Сред стаята се изправи като на пружина цял целеничък клоун: нацапан с пудра, ухилен, с червен нос и коническа шапка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 57. Чуваха се гласовете на акробатите и клоуните, които разиграваха на арената своите циркови номера. Д. Спространов, С, 151. След малко шумна процесия разцепва човешкия мравуняк: авангард от босоноги дечурлига, после — пет музиканта, .., след тях белосан клоун с пробит цилиндър. К. Константинов, ПЗ, 14-15. Горещото юлско слънце като че ли изсипваше жарава върху цирковата палатка, .. След номера на клоуните, дойде редът на акробатите. БНТ, 1940, бр. 201, 2.
2. Прен. Неодобр. Човек, Който се държи несериозно и предизвиква смях, неодобрение или презрение. Ежедневният печат на българската буржоазия, .., не намери да каже нищо свястно за чутовните котленски възродители, .. В унисон с официалните клоуни тоя печат повтори изтърканите клишета за родолюбието. Г. Бакалов, Избр. пр, 134.
— От англ. clown.