КЛЮВ, клю̀вът, клю̀ва, мн. клю̀вове, след числ. клю̀ва, м. Остар и диал. Клюн, човка. Папунякът рови с дълъг клюв в ровката земя, да мъкне червеи от там! Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 153. Орел си ти стръвник, железен ти е клюва. Π. К. Яворов, Съч. I, 141. Малка птичка днес лети / и блести / с всички багри във небето, / алчен ястреб други ден / устремен / с клюв и нокте към сърцето. К. Христов, OB, 29.