КНЍГА ж. 1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение с различен брой листове, подшити или подвързани заедно. Спокойно и строго гледаха светците от иконите, .., върху аналоите лежеха затворени книги. Й. Йовков, Ж 1945, 91. Ванко огледа стаята ..; етажерката отсреща бе натъпкана с книги. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Мъжът седи в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия. Св. Минков, ДА, 37. През време на своето министерствуване той издаде в отделна книга сичките си „Писма от Рим“. К. Величков, ПССъч. I, XIV. Първата печатна книга на жив народен говор с една езикова редакция, .., датира едва от 1806 г. М. Арнаудов, БКД, 6-7. Тези книги не бяха като нашите, .., защото по онуй време не ся знаело да ся печатат; тези книги бяха ръкописни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 469.
2. Литературно или научно съчинение, оформено като такова печатно произведение. В една друга книга — „В темница“, която стои на челото на тоя том, Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч, .., своите лични страдания и патила. К. Величков, ПССъч. I, XV. Въздействието на тая сатирична книга [„Книга за българския народ“] е било такова, че участниците на IV социалдемократически конгрес в Казанлък през 1897 г., .. са декламирали откъси от нея. Г. Цанев, СИБЛ, 25. Ето шестдесет години / как размишлявам върху земните съдбини / как пиша книги подир книги. Ст. Михайловски, СБ, 100. Да беше клетника живял — дебела книга / би подловил той пак за слава и за чест / на тез след Каменград и славен, и злочест, / които с нови дни борба подйеха нова. Π. Π. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 164. Коранът, свещена книга на мюсюлманите, писана на арабски език, служи им за правило на богослужението, eщe и като политически закон. П. Р. Славейков, СТИ, 1. ● Обр. Започваше нова глава от книгата на живота ми. Мл. Исаев, И, 167. Живата книга на природата и на човешката душа — ето коя може да одухотвори човека. А. Страшимиров, К, 44. // Рядко. Литературно или научно съчинение, оформено в две или повече такива печатни произведения. За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга „Легенда на вековете“. К. Величков, ПССъч. I, VIII. А полиците на книжарниците все пращяха плачевно под тежестта на девствените томове на книгата му. Ив. Вазов, Съч. XII, 64. // Ръкопис на литературно или научно съчинение, подготвен за отпечатвайте. Имам готова за печат и друга книга с творения на поетите и писателите на „Острова на блажените“, но печатам по-напред тая. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 6.
3. Само ед. Разш. Книж. Ритор. Съвкупност от писмени паметници (ръкописни и печатни произведения) на един народ, на една епоха или от определен жанр (обикн. от по-стара епоха); книжнина, писменост, литература. — Те [братята Кирил и Методий] ни дадоха наше писмо и наша книга, те ни дадоха живот, защото мъртъв и безплоден е секи народ, който нема свое писмо и своя книга. Д. Талев, ПК, 54. През времето, когато гърците са преследвали българския език и книга в църква и училище, за Паисия е било важно да отбележи, че тия някогашни български просветители са писали народен език и са създавали национална българска книжнина. Б. Пенев, ББВ, 55. „Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .., / че и ний сме дали нещо на света / а на вcu словене книга да четат.“ Ив. Вазов, Съч. I, 189. // Система от графични знаци, която се използва за писане; писменост. В 1852 г. Д. Миладинов пише в едно свое гръцко писмо до Алекс, екзарха; „.. Току-речи шест осмици от Македония, които са населени с едноезични българе, всички се учат на елинска книга и от елините са наричат елини.“ Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49. Ето че дойде пак тържественият ден на блажените наши отци и учители [Кирил и Методий] .., на тези, които са измислили нашата книга и превели на езика ни Св. писание. БКн, 1359, май, кн. 1, ч. II, 350.
4. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голяма тетрадка, използвана в учреждения, търговски заведения и др. за вписване на наредби, различни сведения и пол. След години Мухата стана адвокат. Сега той водеше търговските книги на баща си, работеше в бакалницата. Кр. Велков, СБ, 34. Ровиха се в счетоводните и складови книги, уточниха кредитите и задълженията. Ем. Манов, ДСР, 472. За кратко време на пътя пред общината натрупаха цялата архива. Тук бяха всички регистри, данъчни книги, книгите за облагане с реквизиция, глобите. Сл. Трънски, Н, 260. Присъствената книга стоеше точно срещу стаята му... и .. закъснелият вписваше в книгата часа, в който е пристигнал. В. Цонев, СбСт. 244-245. Левски преглеждаше сметководната книга на комитета и не му отговори. Ст. Дичев, ЗС II, 464. Действува човекът чисто по кметски. Неговата заповедна книга е набъбнала от заповеди за глоби и наказания срещу голяма част от населението и служителите. ОФ, 1950, бр. 1839, 2. Инвентарна книга. Книга за впечатления. Книга за похвали и оплаквания.
5. Само ми. Обикн. в съчет.: Учебни (школски) книги. Остар. и диал. Учебници. Българското юношество требва да ся радва и да благодари, че му ся улеснява образованието с учебни книги. Η. Γеров, НД, 4. С постъпенното напреднованне на училищата ни, потребността за учебни книги от ден на ден става по-чувствителна въистина. ЦВ, 1857, бр. 351, 171. На учениците да им се дават школски книги, хартии и пр. без плата, или на най-отличните да се прави някоя дреха и пр. и пр. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 31. Земи си книгите, па айде на школе! Така казват на нисък, ако и възрастен (на години) човек, оприличавайки го на дете, което ходи на училище. СбНУ XXV, 45.
6. Само ед. Прен. Остар. и диал. Учение, наука. — Макар да съм Забек, пак съм нещо; макар да съм сляп за книгата, окат съм за душата. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. — Не искам женско училище. Две девойчета имам в къщи — не им треба на mяx книга, друга наука им треба, домашна. Д. Талев, ПК, 231. — Туй учението чувал ли си го поне през плет, бае Драгане, .. — Петнадесят годинки най-малко може да си изгубил подир книгата — обърна са, та каза дядо поп. З. Стоянов, ЗБВ I, 311. — А какъв ти е занаятът?— попита старото заптие. — Занимавам се с книга, обичам да пиша и да чета. Св. Миларов, СЦТ, 14. Св. Кирил, най-малкият, който е роден на 827 год., бил много умен и се придал съвсем на книгата. Μ, 1857, 88.
7. Остар. и диал. Хартия. Някои само, седнали настрана и наведени над някое парче книга, .., съсредоточено пишеха писма. Й. Йовков, Разк. I, 55. В ръката му бастон и под мишницата един пакет, обвит с жълта книга. Ал. Константинов, БГ, 19. Кметът взе мерки, повика писаря, .., взеха книги и мастило да опишат случката. Елин Пелин, Съч. I, 220. Папирус, това растение в старо время египтянете са го употребявали наместо книга (хартия), да пишат на него. Д. Мутев, ЕИ, 105. Царската керка беше излегнала сама во бавчата. .. Той [царският син] напиша едно ливче книга и йе го пущи пред нея. Нар. прик., СбНУ XIX, 121. ● Обр. Виж гръмнат орел си повлача крилете, / заглъхва Тиргартен, потънал във мрак. .. / Две кървави линии остават и светят / по бялата книга па нощния сняг. Н. Хрелков, ДД, 119.
8. Диал. Писмо. Едвам бе станал Златко седем години и три месеца и мислех вече да го пратя и у даскала, кога току ни доде книга от баща му по един нашенец. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 35. — Вчера се видях с Гана. .. Ранен е, вика, чакаме го, ама кога ще си дойде, вика, хич не знам, и книга скоро нe сме получили.... Г. Караславов, ОХ II, 26. Под шинела, дълбоко в гърдите му, се разливаше топлина, .. До сърцето му лежеше „книга“ — писмо от родното село. З. Сребров, Избр. разк., 123-124. Преди да си отидат още, тие пишат „книга“ до майка си: „Много ти здраве от мене до тебе, мале, да ми изтъчеш кроени за опнати дрехи.“ З. Стоянов, ЗБВ I, 39. — Ни майка жалим, ни татка плачам, / я си го жалам мойето лудо, / како отишло девет години, / ни книга пракя, ни само иде. Нар. пес., СбНУ XXIX, 34-35. // Остар. и диал. Обявление, съобщение, възвание. — Чети, даскале, тая книга! — каза беят със сардоническа усмивка и подаде прокламацията. Ив. Вазов, Съч. VШ, 78. Селените от околните села, .., бяха наобиколили оригиналните писари с по няколко възвания в ръка, като ги моляха по-скоро да подпишат и тяхната книга. З. Стоянов, ЗБВ II, 26. 24 юня смая ся свят в Ливорно, видевш налепени книги по зидове, кои говорят, че сутре пак ще бъде буна велика. Народ е съдрал тия книги. БДн, 1857, бр. 3, 12. Като ся разхождах из градо съгледах по стените на улиците и пред дюгените залепени книги. ЦВ, 1857, бр. 337, 162.
9. Остар. и диал. Писмен документ. — Отиде да приготви при адвокатина една книга и пак ще дойде. Ив. Вазов, Съч. X, 23. — Хубаво да знаете — книга ще оставя при съдията, целият си имот ще припиша на леля ви, ако ме не послушате. Чудомир, Избр. пр, 116-117. — Още утре ще ида в града при съдията, ще направя книга, ще се отрека от mяx. Й. Йовков, Б, 94-95. Тии трябва да държат това известие за запис. Догдето имат на ръка тези книги, никой няма да ги пита защо са убили хайдутина. Дун., 1876, бр. 1103, 56. // Само мн. Остар. Книжа. — Кириак ефенди, дай книгите... А тия книги познаваш ли ги? Докторът видя един вестник „Независимост“ и една бунтовническа прокламация, печатана. Ив. Вазов, Съч. XXII, 47. Кадият разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме нита: — Твои ли са тия книги? Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. Минимумът [при заплащането] на правото за пазене ценни книги за шест месеца е 25 cm. Бълг., 1902, бр. 483, 1.
10. Остар. и диал. Банкнота. Когато влязоха в града освободителните войски, Жукелата задигна три чувала с каймета (книжни турски пари) и ги пренесе в къщата на чорбаджи Тодора. Тогава двамата намислиха да превърнат негодните книги на руско злато. А. Каралийчев, ТР, 193. В Оршова, докле ся помаете, промени няколко жлътици на книги и там заплати с банкноти на парахода до Вена. АНГ I, 411. Занапред, вместо злато, сребро или бакър, ще имат жителите на отоманската държава само книги, които нямат никаква стойност. НБ, 1876, бр. 57, 224.
11. Само мн. Остар. и диал. Карти за игра. Играеше на книги и изкусно крадеше в играта, като Македонски. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. — Цял ден съм стоял в кафенето, играхме на книги с башибозуците, разказвах им за нашето царство в Копривщица. З. Стоянов, ЗБВ III, 36. Изгубил се някому конят, я му липсал добитъкът — тича при дяда хаджия. А тоя хвърля книги, бае, чете, гледа на лян куршум. А. Страшимиров, А, 557. Во град Витола имат една жена на 47—48 години, .., прочуеш гледарка на книги (панти, книги за игране). СбНУ VI, 96. Шетайки се уморил и се вратил во едно каве, да се напие едно каве. Кога видел, едни кай играле со книги комар. СбНУ XIV, 125.
12. Анат. Трети дял на стомаха у преживни животни.
◊ Бяла (жълта, синя, зелена и др.) книга. Дипл. Официално публикуван сборник от документи, подвързан в бяло (жълто, синьо и др., като цветът и съответно названието са различни за различните страни), издаден от правителство с цел да оправдае позицията си по отношение на някои въпроси от международно значение. Нисимура също посочил, че понастоящем неговото управление подготвя „бяла книга“, която ще има за цел да убеди народа в необходимостта от съществуване на силите за „самоотбрана. ВН, 1961, бр. 3045, 3. Французите издадоха една след друга две жълти книги, а англичаните една синя книга от 359 №№ на 300 страници и руско-австрийските реформи съпроводиха с една бяла книга от 7 №№ на 5страници. Пряп.,1903, бр. 88, 1. Синята книга, представена на камарите от английското правителство, състои от две големи части, .. Документите, публикувани в тая книга, описват последната фаза на източния въпрос до отварянието на парламента. НБ, 1877, бр. 64, 250. Главна книга. 1. Счетоводна тетрадка, в която се вписват всички търговски операции и отношения. — Аз, .., съм старши счетоводител и напоследък се преуморих. Цифри, бордера, главни книги, .. — гръмна ми главата. ВН, 1958, бр. 2225, 4. Главната книга е тефтер, който съдържа отделно сметката на всякой купувач, на всякой доставител. К. Кърджиев, А, 316. 2. Дневник в учебно заведение, където се вписва успехът на учещите се за годината. Учителят Татю Татев .. като вземе главната книга, че като ги зареди: шест, шест, шест, пет, шест, пет, шест, шест, пет, шест. Чудомир, Избр. пр, 202. Записна (паметна) книга. Остар. Книж. Записна (паметна) книжка. Всичко, что ви ся види, .., че е достойно за забележвание, трябва да го записвате вкратце в памятната ви книга, за да не го заборавите. С. Радулов, НД (превод), 29. Материална книга. Голяма тетрадка в учебно заведение, в която преподавателите вписват преподадения от тях учебен материал. Тя влезе в учителската стая, без да поздрави, .. Мълком се отправи и към материалната книга — да запише методическата единица на първия урок. Ст. Чилингиров, РК, 31. Почетна (златна) книга. Книж. 1. Специална тетрадка в предприятие, институция и др., в която се вписват забележителни дела и имена на личности с изключителни прояви. Редингота се усмихна и каза, че името на сит му трябва да бъде вписано в златната книга. Д. Димов, Т, 222. 2. Специална тетрадка, в която се вписват имената на бележити личности, посетили дадено място или институция. Червена книга. 1. Многотомно издание, осъществено от Международния съюз за опазване на природата и природните богатства, което съдържа сведения за редки видове животни и растения в света. 2. Национално издание, което съдържа сведения за редки видове животни и растения в отделна страна.
~ Зная (знам) дълбока книга. Диал. Много съм образован. Зная (знам) книга. Диал. Грамотен съм, зная да чета и ниша, имам някакво образование. “И-их, божичко, защо не знам книга, та да зема сега самичка да си го разчета и да си му разбера сичкото!„ Т. Влайков, Съч. II, 147-148. “Баща ми е орал, сеял и жънал без да знае книга„, казва Петко, “а мене защо ми е? Както е преживял баща ми, тъй ѐ, ще преживея и аз.„ Ступ., 1875, бр. 6, 42. Като книга бял. Диал. Извънредно много бял. Во лицето беше много бел, .., косата, вегите, клепките бели како книга. Нар. прик., СбНУ III, 157. Като (че) по (на) книга чета (говоря приказвам, разказвам и под.). Разг.; Гаче на книга го чета (говоря, приказвам, разказвам). Диал. Много добре, без запъване, гладко говоря (приказвам, разказвам). Изтъпани се някой път насред село, па като зине... Ни ти срам, ни ти очи... Пред цяло село говори... И то като по книга. Кр. Григоров, Н, 46-47. — Тошка, ама страшно си умен! Като по книга приказваш! К. Константинова, НДД, 61. Сега и да го повикат, ще им разкаже от край до край, като на книга. Г. Караславов, С, 247. Приказваше [новият учител] леко, непринудено. — Виж как го гледат само!... — мислеше си Начо. — Де при мене такова нещо!... Тодор като че по книга чете. Д. Марчевски, ДВ, 55. На книга съм (оставам, съществувам). Разг. Без приложение, формално. При освобождението си негрите не получили земя. Гражданските права, които те получили, останали на книга. Ист. VIII кл, 112. На комплекса има комисия по качество, но тя съществува само на книга. Стр, 1958, бр. 51, 1. На книга, пиша, написвам, записвам, предавам и под. Диал. В писмена форма (пиша, написвам, записвам, предавам и под.). Сега му беше тежко да отдели и една шепа жито. А искаха. Пишеха на книга и след това търсеха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 109-110. — Немой, другарке, да ме питаш, всичко съм написала на книга, .. И тя ми подаде една ученическа тетрадка. Н. Каралиева, Н, 127. Поколенията запомниха Юстиниана, защото издигна най-хубавата църква на земята: “Света София„, .., а Прокопия — защото записа на книга делата им. А. Каралийчев, С, 42. Бях си и внушил, че не мога нито да ги разреша [проблемите], нито да ги предам на книга. М. Кремен, РЯ, 29-30. Настолна книга. Разг. Любима или много нужна книга, която се чете и използва от някого постоянно. Тя [“Тъмниците ми„] беше станала настолна книга на всички ни у дома. К. Величков, ПССъч. I, 3. — Той [романът “Майка“] е бил настолна книга на всички революционери до наши дни, като е будил тяхното класово съзнание. К. Калчев, ЖП, 235. Науча се (изуча се) на книга; Уча <се> книга. Диал. Ограмотявам се, научавам се да чета и пиша, получавам някакво образование. — Дядо, и да идеш, — каза му той, като го изпровождаше — да гледаш по-напред да са научиш на книга, да знаеш да четеш и да пишеш. Ил. Блъсков, ПБ II, 12. Който се изучи на книга макар с бой, може да излезе и пред царя, а когото не бият и не са научи, не е достоен ни пред говедар да излезе. Π. Ρ. Славейков, БП I, 42. Аз съм го пратил на училище да учи книга. К. Величков, ПССъч. I,19. Ами Николчо и Стоянчо отиват ли на училище да се учат книга? К. Фотинов, БР, 11. Стигнал на книгата дъното. Диал. Всичко знае, много учен. Наш Цоню е стигнал на книгата дъното, ви казват онези, които познават даскал Цоня. Ч, 1875, бр. 7, 290. Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа, поставям / поставя) на книга нещо. Остар. Излагам на опасност, на риск нещо, за да постигна някаква цел; рискувам. Да излезе открито на бойното поле против Россия — това за Австрия е се същото да тури съдбата на господарството на книга, и при това на такава, от която няма надежда за някаква сполука. НБ, 1876, бр. 57, 222. Уча книга някого. Диал. Обучавам някого. Първите наши училници и даскали, кога захващаха да ни учат книга, тии приказваха на ученика най-напред аз, буки, веди. Ив. Богоров. КП, 1875, кн. 5, 2.
— Друга (диал.) форма: кинѝга.