КО̀НСУЛ м. 1. Длъжност на дипломатически представител с по-нисък ранг от посланик, който пребивава в друга страна, за да защитава интересите на своята държава и нейните поданици пред местните власти. — Г-н Найден Геров, който е познат за трудовете си в нашата книжнина, определи ся росийски консул в Пловдив и готови ся, за да отиде на службата си. ЦВ, 1857, бр. 334, 162.
2. Лице, което заема такава длъжност. На другия ден отидохме в Галац. Раковски отиде при руския консул в тоя град, за да си подпише пашпорта за в Росия и разказал му, че го гони влашкото правителство. П. Хитов, МП, 67-68. Всите почти жители в Дамаск и Бейрут, .., направиха прошения до всите европейски консули и казуват, че нема да ступуват в церква, ако празниците им ся преместят. ЦВ, 1857, бр. 323, 117.
3. Истор. В древната Римска република — титла на всеки един от двамата върховни представители на държавната власт, избирани с мандат една година.
4. Истор. Лице, което носи тази титла. Властта в римската република станала изборна. Начело на републиката били избирани от народното събрание двама консули. Отначало консули могли да бъдат само патриции. Ист. V кл, 113. То [Народното събрание в древния Рим] е гласувало внесени от консулите, преторите и други магистрати предложения за закони. ВН, 1962, бр. 3249. 4. Тогава начнали всякоя година да избират от патрициите по два человека, които управлявали народа, .. Тия управители наричали консули. Г. Йошев, КВИ (превод), 96.
5. Истор. Във Франция — титла на всяко едно от трите лица, които имали неограничена изпълнителна власт в периода 1799-1804 г.
6. Истор. Лице, което носи тази титла. Наполеон извършил преврат на 18 брюмер — 9 ноември 1799 г. .. Част от разбягалите се депутати били върнати и принудени да приемат закон за предаването на властта на трима консули начело с Наполеон Бонапарт. Ист. VIII кл, 59. В 1804 лето Бонапарт, първият консул на Республиката, станал император с имя Наполеон. Ив. Богоров, ВГД (превод), 127.
◊ Вдигам си / вдигна си (изтеглям си / изтегля си, обирам си / обера си, оттеглям си / оттегля си) консулите. Разг. Махам се отнякъде, напущам някое място; скъсвам всякакви отношения с някого. — Да им плюя аз на законите, щом са такива. От сега нататък си оттеглям от тях консулите. По-рано ги уважавах, сега ги мразя. Ем. Станев, ЯГ, 98.
— От лат. consul през фр. consul. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.