КОПЍТО, мн. -а, ср. Рогово образувание, което покрива върховете на пръстите на краката у някои тревопасни бозайници и предпазва ходилата им от нараняване. Как остро и самотно кънтяха по едрата каменна настилка бързите удари на подкованите конски копита. Д. Талев, С. II, 81. През зимата дивата свиня най-много страда от набиване на копитата на предните си крака, което е обикновено явление през по-студените зими в гората. П. Петков, СП, 42. Тя [дивата коза] се изкачва на шеметни височини. За тия чудни способности ѝ спомага устройството на нейното тяло: особено дългите ѝ и яки крака, а най-вече широко разположените ѝ копита, които отдоле са вглъбнати и са с резливи извити краища. ПН, 1934, кн. 3, 35. От кожата на теле се изработва така наречената телешка кожа; от копитата вадят столарския клей. К. Смирнов, З, 101. Копито на вол.
◊ Хвърлям / хвърля копитата. Обикн. в св. вид. Жарг. Грубо. Умирам. Да му мисли сивото искърско говедо, .. Застудее ли, ще му настръхне козината, .. И току виж, че хвърлило копита и престанало да рита. ВН, 1964, бр. 4110, 4.