КОСА̀1 и мн. (по-рядко) косѝ, ж. 1. Космите по главата на човека. От години всички бяха го [Павли] запомнили все тъй: с бяла коса и с бели хайдушки мустаци, но с червено лице. Й. Йовков, ΒΑΧ, 143. Насреща бе застанала хаджи Серафимовата внука. Изправен сред разкопаната широко наоколо земя, с влажни, разрешени коси, .., той [Стоян] ѝ се усмихваше с двете си редици бели, здрави зъби. Д. Талев, ЖС, 53. Елена вече бе дошла на себе си и прибираше косите си пред малкото огледало. К. Петканов, В, 224. Еленка научи питомийските моми как да си плетат гиздаво и прилично косата. Й. Груев, КН 4 (превод), 84. Нека бяга времето крилато, / ний го гоним в светла шир и бури, / и блестят косите ни кат злато / в грейналите огнено лазури! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156. Кога ма мама мийеше, леле, / бяло ми лице цъфтеше; / кога ма тате галеше, леле, / руса ми коса растеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 267. Обр. Върба край поточе коса е разплела / и трън на завоя разрешен цъфти. Т. Харманджиев, П, 48.

2. Диал. Сплетени косми на главата на човек; плитка. На всички момичета дори казах днес, че трябва вече да се сплитат само на две коси. Л. Александрова, ИЕЩ, 72. Сукманът се изопваше върху коравата ѝ снага, едната ѝ коса току падаше отпред и тя [Женда] нетърпеливо я отмяташе назад. Й. Йовков, СЛ, 97. Едничкото ѝ утешение бяха дечицата ѝ .. Засукале онези черни, дребно плетени коси около главата си, облекле ония пъстри, спретнатички, чистички дрешки, . ., че да им са ненагледаш. Ил. Блъсков, ПБ I, 86—87. Другарките ѝ разплетоха моминската ѝ коса и я заплетоха пак в две коси. Е. Мутева, РБЦ (превод), 73. Че са е Милка умила, Груда я ситно оплела, / от уши на дремни коси, / от чело ситни плетянки. Нар. пес., СбНУ XXIIXXIII, 64.

3. Диал. Разш. Косми по лицето. Суса Тинина имаше тъмни мустаци, черни сколуфи и една бенка на бузата, обрасла с коса като четина. Й. Радичков, СР, 117.

4. Само ед. Диал. Козината, гривата или вълната на животно. „На мечкуту косата лъко гори.“ Нар. прик., СбНУ XLI, 431. Даде господ, коня отгоори: / „Ай ти Марко, мое господине! / не клаи си големи касает, / тук побарай во моява коса, / да си найдеш твоя остра сабя.“ Нар. пес., СбБрМ, 153. У стадо се овца обягнила, / обягнила ягне на белега, / обягнила ягне златоглаво, / по гръбина коса камилетска. Нар. пес., СбНУ XLIV, 131. До сред е вода препливал, / крайно се жегло строшило, / тогай си Стоян думаше: / — Биволе, брези биволе, / ставете рамо до рамо, / ставете глава до глава, / та ега накрай излезнем, / косата че ви позлатим! Нар. пес., СбНУ XLIII, 400.

5. Само ед. Ресата на царевица; свила, коприна. Това са близалцата, „царевичната свила“ или „коса“, както народът нарича стърчащите извън царевичния кочан влакна. ВН, 1959, бр. 2489, 4. А момчетата в селото не обичат Василчо. Той не пуши с тях ония дебели цигари от царевична коса, които димят като главни и замайват главата за цяла седмица. Л. Михайлова, Ж, 46. Из пътя, .., се зададе керван каруци, натоварени с мамули, край които ситнеха рояк дечурлига, маскирани с бради и мустаци от царевична коса. П. Бобев, ГЕ, 104.

Самодивска коса (коси). Диал. 1. Растение кукувича прежда. 2. Растение брадат лишей. Стволести дървеса, обрасли с мъх и самодивски коси, са разперили грани. П. Тодоров, Събр. пр II, 138.

> Брича въз коса някого. Диал. Причинявам нещо неприятно на някого; мъча, измъчвам. Бяла коса да не видиш. Диал. Обикн. 2 и 3 л. Млад да умреш. Завила ми се е косата на главата. Диал. Измъчен съм, изтормозен съм. Късам (скубя) си косата (косите). Разг. 1. Страдам силно, изпитвам голяма скръб (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). Тъй обиденото дете мечтае как ще се хвърли в реката и ще се удави и как майка му ще плаче над него, ще си къса косите и ще проклина себе си за своето лошо държане.. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 370. — Мариовските села пищят до небесата, косите си скубят и молят за помощ .. Изгорехме, Петре, войводо, пишат, изгорехме, брате, къде си да ни отървеш от зли душмани. Д. Талев, ГЧ, 270—271. Кметът Марин съобщи за още един убит и за трима души ранени. Близките плакаха, скубаха си косите, надянаха черни чумбери и се смириха. К. Петканов, МЗК, 25—26. 2. Горчиво съжалявам, разкайвам се за нещо. — Ще се оженя или ще се убия! .. Опомни се, Шура! Ще си късаш косата един ден. Ще пропаднеш. Г. Стаматов, Разк. II, 46—47. — На момичето му е излязъл късметя, да не го отклоняваме, че подир ще си скубем косите.. К. Калчев, ПИЖ, 103. Мерене на коса. Диал. Название на обичай, според който родените през изтеклата година деца се носят на Бабинден у жената, която е акуширала, за да им сложела коса, брада, вежда (Н. Геров, РБЯ). Изправят ми се / изправи ми се (наежват ми се / наежат ми се, настръхват ми / настръхнат ми, щръкват ми / щръкнат ми) косите; изправя ми се / изправи ми се (наежва ми се / наежи ми се, настръхва ми / настръхне ми, щръква ми / щръкне ми) косата. Разг. Обзема ме страх, изпадам в ужас. Следва убийството на детенцето .. Косите на зрителя настръхват от тая сцена. Ст. Грудев, ББ, 92. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата — / дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ XLVI, 94. Георгевите коси щръкнаха при тая заповед, той побледня. Ив. Вазов, Съч. XIII, 139. Побеля ми (ще ми побелее) косата; побеляха ми (ще ми побелеят) косите от някого или нещо. Много се измъчих, изстрадах от някого или нещо. На болярин Добрил му побеляха косите от яд и срам пред гостите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 173. Ще ми побелее косата от това капризно дете. Разплитам / разплета коси (коса). Диал. Оплаквам починал близък, давам външен израз на страданието си, на скръбта си (обикн. придружено от съответното действие). И я догледа майка е, / разплети коса над неа, / викна со тъги по неа: / „Бог да те прости, Бояно!“ Нар. пес., СбБрМ, 445. Улавяме се / уловим се (хващаме се / хванем се) за косите. Разг. Скарваме се с някого много остро, до бой, или се сбиваме; Но в същия миг, от другата страна царят и испанският гранд се счепкаха и се уловиха за косите. Ив. Вазов, Съч. IX, 38. — Те и двете знаеха да спазват мярка, няма никога да се хванат за косите, да съберат махалата. Д. Талев, ПК, 360. Старата засега мълчи, но дълго няма да продължи търпението ѝ, ще избухне някой ден и ще се хванат за косите.. Ем. Станев, ИК III, 90. Двама души, .., бяха успели вече от дума на дума, .. да се хванат за косите. Ив. Вазов, Съч. VI, 15. Хващам / хвана някого за косата (косите). Остар. Наказвам, санкционирам някого. „Но ако някой от вас пречи и причинява безредици, аз ще зная да го хващам за косата.“ НБ, 1877, бр. 71, 276.

КОСА̀2 ж. 1. Земеделско сечиво с форма на голям извит нож със ситни зъби, поставен на дълга дръжка, което служи за косене (отрязване) на трева, сено, понякога жито или ръж. Навлизам из ливадето. Сред тях тук и там косачи, .., пристъпят полека, като въртят равномерно лъскави коси. Т. Влайков,Съч. III, 2. На Голо бърдо заварихме весели косачи, седнахме при тях, докато клепеха косите, и погледахме наоколо. Ст. Станчев, ПЯС, 30. Косачът наостри лютата зъбата коса да коси разноцветно миризливо сено за гладното си стадо на зимовище. Ц. Гинчев, ДТ, 4—5. Замръкнала мома надалеко, / .., / та си коси зелено ливаге — / с една коса три откоса кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 255.

2. Прен. Диал. Косач. До пладне ниву да помене [Петкана], / .., / па на дом да си отиде, свекрве да си помогне, / че имаю млого аргаке: / девет коси у ливаду, / девет српа на нуву. Нар. пес., СбНУ XLI, 422.

3. Диал. Мярка за ширина при измерване на ливади, равна на около 2,5 метра; косило, косичка2. И нивиците му около петдесет рала, и ливаде триесе, и няколко коси. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. — С байо зимаме ката година по 4—5 коси чужди ливаде, напжловина та оттам се докарва сенце. Т. Влайков, БСК II, 177.

Оная с косата. Разг. Смъртта. Никой нe знае кога ще му дойде реда, кога ще го споходи оная с косата. Удря / удари ми коса<та> о (в, на) камък. Разг. Претърпявам неуспех в някакво начинание. Бунтовната песен в театрото му даде едно оръжие против него, но, както видяхме и в тоя случай косата му удари о камък. Ив. Вазов, Съч. XXII, 121. Ето защо нашите решения често биват безполезни, ето защо нашата коса удря се о камък. Лет., 1876, 175.

КОСА̀3 ж. Обикн. в съчет. с пясъчна. Геогр. Тясна ивица пясъчен нанос в плитък морски залив, при устията на реките или между море и езеро, образувана от вълните и теченията. Прибоят, изхвърляйки на брега маса пясък, е образувал пясъчна коса и преградил най-късия път на реката към океана. Д. Богданов, ТА, 84. Минаваме край наши и румънски острови .. Те започват и завършват с дълги пясъчни коси, по които кацат множество птици предимно чайки, чапли и патици. В. Бешовски и др., ЕП, 7. Само на североизток, .., брегът е нисък, но тук морето е извънредно плитко и е осеяно е множество пясъчни коси, което е сериозна пречка за корабоплаването. Б. Петровски и др., ЮА, 8.