КРАДЀЦ, мн. -дцѝ, м. Човек, който върши кражби, който краде. Арестантинът Петко Лисичката, дребен крадец, върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Влезе Говедарски, .., и тревожно докладва, че тая нощ неизвестни крадци обрали касата. X. Русев, ПЗ, 220. — Искам те завинаги — .. но не съм съгласен да се превърна в дребен крадец на щастие. Дори заради тебе. Ем. Манов, БГ, 203. Лъжеше. Ограбваше ги като пладнешки крадец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 331. Те [ромейците] не бяха само пладнешки крадци и разбойници, но и най-лукавите хитреци. О. Василев, ЗЗ, 51. И сега иска да шашардише хората, като оня хайдук, дето бягал и викал: „Дръжте крадеца!“ Т. Влайков, Съч. III, 223.