КРЪН, къ̀рна, къ̀рно, мн. къ̀рни, прил. Диал. 1. За животно — който е с изкъртен рог или прерязано ухо; кутулест, кутул, кърн. Като изрева, сякаш крън вол, Санди изпусна пушката из ръцете си и полетя по очи. М. Ягодов, ГП, 415.
2. За човек — чипонос (Ст. Младенов, БТР).
3. Нащърбен (Ст. Младенов, БТР).