КУР, ку̀рът, ку̀ра, мн. ку̀рове и ку̀ри, след числ. ку̀ра, м. 1. Остар. и диал. Петел.
2. Простонар. Мъжки полов член. // Вулг. В обръщение — за изразяване на грубо, обидно отношение към някого.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.