КУ̀РВА ж. 1. Простонар. Грубо. Развратна жена; курварка, курветина. — Казвай защо мърсуваш, казвай или ще те убия! Говори! Ти моя дъщеря ли си или курва? Славина не издаде вик. И. Петров, MB, 130. Бог е създал девиците за съпруги и пий ги принуждаваме да стават курви. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 28.

Вулг. В обръщение или приложение във възкл. изр. За изразяване на неприязнено отношение, обикн. към жена. В тоя миг Гана се спусна върху нея, настръхнала като орлица. Вън от къщата ми, дърта курво! и я хвана за гушата, така, че Турлачката страшно се опули и прикърка в ръцете ѝ. Ст. Даскалов, СЛ, 148. Речи ми, Рачо, майка ти: / Пенке ле, курво кахпийо, / стига ми ляга момчето. Нар. пес., СбВСт, 729.

2. Диал. Вулг. Курвар. — Аго Мехмеде, Мехмеде, / три села викат на тебе / курва си, аго Мехмеде! / Не оста мома, ни жена, / от тебе незалибена. Нар. пес., СбНУ XV, 30.

3. Като неизм. прил. Развратен, долен. Асан е курва гидия, / със очи че те [Вело] прелаже, / със уста че те предума. Нар. пес., СбВСтТ, 547.

Присмяла се курвата на копилето; дръжте ми копилето да се посмея на курвата. Диал. Ирон. Грубо. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.