КУРО̀РТ м. 1. Селище в планинска местност, край море или с лековита вода, където се пребивава за почивка, лекуване или развлечение. Дори из лучите на Париж; се появяваха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .., чудесата и баснословния разкош на тоя източен курорт [Кюстенджа]. Й. Йовков, Разк. III, 178. Войната и тука [в Костенец] се отрази: липса почти на сичко и малко посетители на курорта. Ив. Вазов, ПЕМ, 109. Случи се така, че при прокопаването на водопровода в Крушица работниците се натъкнаха на минерален извор. Съветът не закъсня да обяви селото за курорт. Н. Хайтов, ШГ, 284. Тя [Мария] идва в зори от селото на склона / в курорта с целебните бани / и носи кобилица с писани стомни. Ел. Багряна, ПЗ, 39. // Благоустроена местност или специално изградено селище с подходящи за почивка и лекуване природа и климат; летовище. Имаше трима Барутчиеви кръвни братя. Двама от тях враждуваха помежду си като претенденти за корона, а третият, пласирайки тютюните им в чужбина, водеше безгрижен живот из европейските курорти. Д. Димов, Т, 122.

2. Обикн. с глаголи като отивам, ходя, заминавам и с предл. на. Почивка, отмора от работа, най-често извън местожителството. Това лято Панчев не замина на курорт, както обикновено правеше от години наред. В. Нешков, Н, 356. Учителите бяха се пръснали по родните си места или бяха отишли на курорт, та не можеха да видят колко свят е тръгнал за освещаването и събора на нейния параклис. Г. Караславов, СИ, 71. —Бяхме решили да отидем на курорт тази година към Варна, но сега решихме наместо във Варна, да отидем за един месец в Лакатник. Д. Калфов, KP, 35. — Сега каза той слушай, да ти разправя за моя двумесечен курорт. Елин Пелин, Съч. IV, 209.

— Нем. Kurort.