КЪТ, къ̀тът, къ̀та, мн. къ̀тове и (събир.) къ̀тища, след числ. къ̀та, м. 1. Място, обикн. покрай стена или в ъгъл на помещение. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нищо от другите, дето носят знамето. . По събранията идеше първи, но не сядаше напред, а се настаняваше най-отзад, в тъмния кът на училищния салон, зад печката. А. Каралийчев, НЗ, 55. Чорбаджи Николаки, .., смучеше чибука си в отсрещния кът и поглеждаше сериозно присъствуващите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 82. Стаята, която му служи [на дядо Съботин] за жилище, е ниска и тъмна. По средата е постлан стар хасър, а в къта— черен козяк. Ив. Карановски, Разк. I, 179. Старият магьосник отвел княза в един кът на стаята и му показал голяма топка от кристал. Тя била съвсем черна. Н. Райнов, КЧ II, 27. В единия кът на стаята има окачена една икона. Д. Манчев, БЕ II, 7. // Стеснено място край огнището, където може да се седи. Все по-друго си е къщичката — лумне огънят в камината или в печката, а ти седиш в къта, огрееш се, изсушиш се — леко ти става и на тялото, и на душата. М. Марчевски, МП, 106. Сеячът хвърли един голям крушов пън под камината .. Прибра се към огъня, седна в къта, взе на коляното си детето, .. — почна да го друса и да му пее. А. Каралийчев, ЛС, 66. Дойде си една вечер, легна в къта край огъня и вече не стана. Й. Йовков, ΒΑΧ, 179. Намирам пашата в къта до огнището си, вари си сам кафето. Ил. Блъсков, СК, 12.
2. Място, което се намира в краен участък на някаква площ, местност, територия. В долния градински кът се бяха събрали купчина жени. Те кръщаваха едно малко дете. Върху мек родопски покров бяха сложили кръстилницата с топлата вода, китка босилек, смин и стръкче здравец. А. Каралийчев, ПГ, 126. Вместо към Бяла черква, Огнянов обърна сега назад към село Алтъново, сгушено на западния кът на долината. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 175. Нужното е да са пристъпи към решението на другия въпрос: .., да са настанят в реда на европейските народи: българете, бошняците и херцеговинците, .., и арбанашките племена в югозападния кът на сегашна Турция. НБ, 1876, бр. 21, 82.
3. Поет. Със съгл. и несъгл. опред. Местност, място, област, край. Когато слънцето изгря, ние бяхме вече на „Върха“, красив планински кът, от който се виждаше цялото поле. И. Петров, ЛСГ, 72. Тая благословена котловина, . ., има и въздух здрав, мек и животворен.. Жално, че ние твърде малко се ползуваме от нашите чудесни планински кътове, като то Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Много е хубаво наистина пътуването по тия наши балкански кътища. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ал. Константинов, Съч., 93-94. Къщичке на дните златни, / кът свиден и мил! / И за царските палати / не бих те сменил! Ран Босилек, Р, 29. Там [в родното селце] е мойта родна къща, / там е тоя кът свещен, / дето родна реч научих, / дето видях първи ден! Елин Пелин, ПБ, 124.
4. Само ед. Поет. В съчет. с прилагателни като роден, бащин, домашен и под. — означава родно място, бащин дом, семейство. Примамващи и угасващи, като искри, мигновени видения от родния кът и понякога — бледният образ и неподвижният поглед на майката. Й. Йовков, Разк. II, 140. Когато угасне семейното огнище, изчезва всякаква топлинка в милия и уютен домашен кът, който е бил винаги примамлив и е разнежвал и най-грубата човешка душа. ВН, 1958, бр. 2014, 2. В душата ми всякога се е спотайвало желанието за тих семеен кът, далеч от шума на бясното надпреварване. О. Василев, Т, 221. Той нямаше свой кът — сирак. Г. Стаматов, Разк. I, 79. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / немили-недраги в далека чужбина, / един — в механата! — открит им е път. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 58.
5. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Място, предназначено за някакъв вид дейност или за някого, за нещо (посочени от определението). Да, моят приятел бе избрал чуден кът за научните си занимания. М. Марчевски, ТС, 24. Пустото някога дере, .., сега се превръща в кокетен парк, изпъстрен с многобройни романтични кътове за почивка и отмора. ВН, I960, бр. 2696, 1. Китайският ресторант „Чанг“ е бил приятен кът за отмора. Св. Минков, ДА, 26. В двора ще има кътове за игра на всяка група деца. ВН, 1960, бр. 2818,2. Иначе девойките се събираха в една обща дневна стая, но всяка си имаше в нея свой кът и свое занимание. Д. Талев, С II, 262. Тук ще се направят лятна читалня, детски кът с алпинеум и малка водна площ, полянки за сядане и др. ВН, 1958, бр. 2040,1. // Усамотено, скрито място. Старейшината се огледа, като диреше кът, гдето можеха да говорят със Самуила, а Самуил му каза: — Татко, не е ли по-добре да идем в гората? А. Дончев, СВС, 167. Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които би послужили за убежище, . ., но нийде нищо не намериха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 150-151. Ден денувам — кътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, ХК, 62. ● Обр. Улисана в такива приятни разправии, стрина Венковица е затулила в някой кът на душата си оние огорчения и лоши чувства, които по-рано пълнеха душата а. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. Със страст исках да се впусна из нейните [на науката] кътове, да ги разчовъркам. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 348.
6. Със съгл. опред. Отделно място в помещение, обзаведено по определен начин, подредено в определен стил. Въвеждат ни в хола — широк, с камина и български кът в единия ъгъл. СбСт, 259. Има, например, японски кът. В него ще намерите и чайна, оригинални каменни фенере и други неща, които ви карат да се чувствувате пренесен в японска обстановка. Г. Велев, KP, 36. Новият град умееше да се весели. . Навред бяха създадени кътове: кътове народни, кътове модерни. К. Калчев, ДНГ, 102. Битов кът. // Отделно място в учреждение, което е специално украсено и има определено предназначение, свързано обикн. с пропаганден, научен или друг характер. Не във всички училища има здравни кътове, санитарни дежурства и др. А в музейните работници ще уредят и много витрини, щандове, музейни кътове с експонати.
7. Остар. Ъгъл. И тъй от село на село, та се запрях чак на Бяла. Тука що бяха си направили нова черква, която беше разградена, и на единия ѝ кът имаше настрана една сламено-покрита стайна за черковни потребици. П. Р. Славейков, БП I, VII. Две прави черти, кога ся срещнат, правят кът или ъгъл. Й. Груев, Φ (превод), 126. Двамата сътрапезници, седнали спокойно на земята в къта на улицата, имаха гърбовете си опрени о стената на една прекрасна гостинница. Н. Михайловски, ПА (превод), 10.
КЪТ прил. неизм. Само като сказ. опред. Разг. Оскъден, недостатъчен, дефицитен. — Ще стигнат ли за всички? — Ватенките — да!— А обувките? — Обувките са кът. .. Първо ще задоволим най-босите. .. От склада обещаха след месец-два да отпуснат. Др. Асенов, ТКНП, 138. Въкрил загатна, че хора има, че бойци ще се найдат, но че оръжието е кът. Г. Караславов, ОХ IV, 426. Нашите селяни не са свидливи. Истина е, че някога връзваха звонка във възли и нареждаха книжните пари под възглавниците, но тогава парите бяха кът и хората ги криеха на тъмно за черни дни. С. Северняк, ОНК, 122. Според нейните думи в техния край докторите били кът, та по неволя тя доста се напрактикувала да цери простите „домашни болести“. Пряп., 1903, бр. 10, 2. Запали са пуста Трявна, нек гори, нек тлее, / да изгори мойта мама, / .. / Че не ма йе оженила, / дорде бяа бол момите, / бол момите, кът момците. Нар. пес. СбВСт, 636.
— Typ. kit.