ЛАБОРАТО̀РИЯ ж. 1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити или за проучване и контрол на технологични процеси в производството, за изпитване на материали и др. Ударите проехтяха през едно тясно коридорче, което водеше към лабораторията бяла стая с дълги маси, на които са наредени стъкленици, колби, спиртници, бурканчета с разноцветно вещество. Е. Йончева, ЗГ, 78. Като учен той бе привикнал на подредени лаборатории и определени материали всяка епруветка си имаше мястото и всеки химикал, .., своята стъкленица. П. Вежинов, ВР, 164—165. С помощта на най-нова апаратура, която придава на серумната лаборатория вид на модерен цех в нов завод, от суровите серуми се отстраняват ненужните белтъчини, които причиняват странични реакции. НК, 1958, бр. 45, 4. Химическа лаборатория.

2. С несъгл. и съгл. опред. Учреждение, което се занимава с технически и научноизследователски опити, с проучване и контрол на технологически процеси, с изпитване на материали и др. Централна лаборатория за изучаване на мозъка.

3. Сградата, в която се намира това учреждение.

— От лат. laboratorium през нем. Laboratorium или рус. лаборатория. — Д. Витанов, Физическа география, 1873.