ЛАКЪРДЍЯ, мн. -ѝи, ж. Простонар. Дума, приказка, разговорка. Не съм ли ти казал, че имам мъжка рожба? Ха, такива работи и разправяй и пиши... А не разни пиперлии лакърдии! Ще му хвърлим ли по една мастика за момчето? Хр. Бръзицов, НЦ, 239—240. Нося си аз отговорността на общо основание зер се задоволих само с особеното си мнение в ръководството и с някоя и друга по-разпалена лакърдия пред вас. А. Гуляшки, МТС, 258. Нищо работа: два коса кълват голата кратуна на Гогоша, ала на хората им беше интересно, пък и Гогоша пускаше от време на време някоя и друга лакърдия, та ги още повече разсмиваше. Н. Хайтов, ДР, 124. Виз гора йе пиле пропеяло: / — Леле боже, леле мили боже! / Дето беа до две сирачета, / тия беа две млади близнета, / тия са се далек пропъдили, / ни се знаят, ни са па познават, / а сега са па два млади зимат. / .., / сичките се чудом почудиа, / каква че е тая лакардия, / щото пее пилето низ гора. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 326. Лакардия доврък нема. Погов. СбНУ XI, 159.

— От тур. âkirdi. Друга форма: лакардѝя.