ЛЕБЛЕБЍЯ ж. 1. Само ед. Събир. Печен нахут. Донел беше шекерчета, леблебия и други едни като жълъдчета, не помия как ги казваше. Т. Влайков, Съч. I, 19. Продавачи .., продаваха лимонада, леблебия и карамели. А. Гуляшки, ДМС, 117. А децата купуваха по за някоя пара шекерчета и леблебия. Г. Караславов, ОХ III, 434. Не беше като новия раздолски поп, дето пиеше само лимонада и купуваше за два лева леблебия от бакалницата му. Кр. Григоров, Р, 249.

2. Отделно зърно от такъв нахут. Някой хвърлил кесийка с леблебии, които се пръснали по сцената. Ст. Грудев, ББ, 16. Разнасяха се панички, пълни със сушени плодове, други панички със стафиди и леблебии, други с рошкови. Д. Немиров, Б, 113. Сам той от два часа насам методично дъвче леблебия и на всичко отгоре най-безсрамно твърди, че това идеално лекарство против морската болест било измислено още от древните финикийци. П. Вежинов, ДМ, 3. Продавачът разказва, че арнаутските леблебии били забавка за кадъните. Хр. Бръзицов, НП, 11.

3. Прах от такива (силно препечени) зърна, използван за приготвяне напитка, подобна на кафе. Непозната практика бе да се пие чисто кафе. Винаги го примесваха с печена леблебия или ръж. П. Мирчев, СЗ, 71.

4. Разш. Напитка, която е приготвена от такъв прах и наподобява кафе. Два малки филджана с кипнала черна леблебия задимиха над масата. С. Северняк, ВСД, 210. По липса на чисто кафе сервираше димяща леблебия. Р. Михайлов, ПН, 87. Хаджи Пени урежда веселба — .. Разнасят се леблебии, разлива се сладък шербет. Д. Немиров, Б, 148.

Докато каже леблебия, ще затворят цялата чаршия. Разг. За човек, който много бавно върши работата си; за бавен, муден човек.

— От тур. leblebi. Друга (диал.) форма: еблебѝя.