ЛИЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят, смесен от син и червен; виолетов. След махането на горните си дрехи, той почна да развива, да се върти и да развива от кръста си един лилав вълнен пояс. Д. Калфов, Избр. разк., 235. Телетата на Христака личаха между телетата на другите гледачи. .. Едни бяха още червенички, други бяха взели вече да избеляват и бяха добили нежен лилав цвят. Ил. Волен, МДС, 202. Костадин видя, че дамата с лилавата рокля, .., стана от стола и дойде при хубавото девойче. Ем. Станев, ИК I и II, 233. Ту тук, ту там, на бухнали китки, надничаха току-що разлистени малини, до които светлееха лилави минзухари. П. Бобев, ГЕ, 6. Някъде зад тях се чуваха гласове. После слънцето залезе, .. Прозрачен и чист лилав здрач обгърна вселената. Ем. Манов, БГ, 178-179.
2. Като същ. лилаво ср. а) Лилав цвят. Град [Мексико] на силно лилавото и ослепителното пембено, на открити гласни и необуздани жестове, на буйни и неочаквани контрасти. Л. Стефанова, ВМД, 13. б) Лилави дрехи, лилаво облекло. Облича се в лилаво. Δ Винаги има лилаво в тоалета си.