ЛИМЀЦ м. 1. Вид несъщинска пшеница, подобна на ечемик, но с по-широко, малко раздвоено зърно, която се отглежда, предимно за фураж. Triticum spelta. Към несъщинските пшеници се отнасят, на първо място, еднозърнестият и двузърнестият лимец. Сл. Петров, РКХО, 25. Към зърнените култури се отнасят още лимецът, .., баклата и нахутът. Геогр. X кл, 1965, 109. Освен тези зърнени храни произвежда се и по-малко от фуражните: лимец и фий, които изцяло отиват за местно употребление. А „България”, 42.

2. Само мн. Различни видове от тази култура. Те [несъщинските пшеници] са твърде невзискателни към почвата и климатичните условия и не изискват много грижи при отглеждането. Затова все още се срещат тук-таме като земеделска култура. В много страни обаче лимеците са изоставени отдавна. Сл. Петров, РКХО, 25—26.

— От гр. έλυμος 'просо'. Други (диал.) форми: лѐмец, елѝмец.