ЛИМО̀НТУЗУ, мн. няма, ср. Разг. Винена киселина, използвана като подправка на ястия, при варенето на сладка, сиропи и под. После ще чакат да стане осем часа сутринта, за да пият чай с лимонтузу. Л. Стоянов, X, 114. В търговията винената киселина се продава като лимонтузу и затова неправилно я считат за лимонена киселина. Хим. X кл, 1965, 78.

— От тур. limontuzu 'лимонова сол'.