МА̀МА1, зват. ма̀мо и (гальов.) ма̀ми, ма̀ме, ма̀мче, дат. (диал.) ма̀ми, мн. няма, ж. 1. Моята майка. —Мойте песни са селски, — каза Нона. — Аз от мама съм ги учила. Й. Йовков, ЧКГ, 152. Само дъщеря ѝ [на Божаница] Йовка постоянно я обикаляше, седеше дълго около нея и я питаше: — Мамо, какво ти е? Елин Пелин, Съч. III, 23. Между ония неща, които доставяха мами истинска радост и внасяха повечко смисъл в нейния живот, беше и това — да може тя добре да се отсрами пред хората. Τ. Влайков, Пр I, 67. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23. „Девери, мои родове, / много здраве мами, тато, / дома с мама да се народи / по мои равни дворове.“ Нар. пес., СбВСтТ, 727. Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет, аз пък ще стана за кмет. Π. Р. Славейков, БП II, 100. // Разш. Майка (в 1 знач.). Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Е. Каранфилов, Б III, 326. Димо са от сън събуди. / .. / И на мама си думаше: / — Да знаеш, мамо, да знаеш / какъв съм съня сънувал. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // Обръщение на снаха към свекърва. — Какво е станало, мамо? Какво? — вгледа се Кръстевица в обезобразеното лице на свекърва си. — Дането убили, булко. Г. Караславов, ОХ I, 385-386. Баба Κита: — Осрамиха човека, снахо, осрамиха чедото му... Генковица: — И нему, мамо, не е крив някой... Да е държал юздите по-близо! Ц. Церковски, ТЗ, 9. Тя постоянно махваше ръчичките му от папките, даваше му книжки с картинки, да се заиграе, но то току налиташе на бюрото и и похващаше телефона. — Дай да се обадя на дядо, мамче! Ст. Даскалов, СЛ, 241.
2. Гальов. Обръщение на майка към детето (децата) ѝ. — Хайде, мама, иди сега при оня чичо — учеше майката чедото си. Ал. Константинов, Съч., 282. — Слушай, мами — наведе се тя над нея, — ами не щеш ли да си похапнеш нещо?... Три дни нищичко не си куснала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 130. — Идете, мами, до лелини си Катини и я повикайте. Кажете ѝ, че баща ви се помина. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Ела, мами, ела сине! Кажи ми кой ти разкървави устата? Л. Каравелов, Съч. VII, 15. — Стоене, мама, Стоене! / Девет съм села обишла / и в десето отидов, - / там ти прилика намерив. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 63.
3. Разг. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. Мамо, какъв кошмар... Защо си хвърлил парите за тоя боклук? Н. Русев, П, 107. Разправят, че в оня град имало много дървени буболечки, които се казвали тахтаби и хапели немилостиво. Ох, мама!! А. Каралийчев, ТР, 172. — Казвай, магарски сине, отде взе парите? — Олеле, мамоо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. — Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец. Чудомир, Избр. пр, 47. — Пожар! Саплъците на Вълчана горят! .. — Бре, че то голям огън, бе! — Ох, мамоо. Й. Йовков, Ж 1945, 73.
◊ Стара мама. Диал. Баба (в 1 знач.); стара майка.
> И тебе мама ще види. Диал. Казва се като предупреждение на онзи, който се присмива някому, защото може след време и той да стане за присмех. Мама му стара. Разг. Неодобр. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, отправени към някого или към нещо. — А бе ти къде изчезна, бе, мама му стара ? — сопна се горският зад гърба му. Д. Цончев, М, 10. — Какви са тези майки и бащи, дето карат дечурлигата си да се трепат по пътищата? Лаком свят, мама му стара. Зинали за пари. А. Каралийчев, ТР, 190. 2. Възклицание за изразяване на учудване, възхищение от нещо. — А бе аз здравец не виждам тука — обажда се бай Ганьо с недоволен глас — проста им работата, ако нямат здравец! И-и, у нас! По Балкана! Ех, мама му стара! Ал. Константинов, БГ, 36. Мамата си трака. Жарг. Казва се за човек, който бързо и лесно се справя с всичко, много е хитър, съобразителен. Братовчед ми, той мамата си трака — не е рекъл нещо, не го е направил. Мамата ще (да) разкатая (разплача) някому; Мамата разкатах (разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. Сетил се Хаджи Славчовия син, ама късно. Излязъл на портите и се провикнал: „А-а-а-ха, вашта мама да разплача!“ и затворил портите. Ал. Константинов, Съч., 45. Може би не сте платили данъка / в тези кризни времена. / Бирникът ще ви разплаче мамата — / ний сме правова страна! Хр. Радев-ски, Избр. пр, II, 51. Мамата ще се разкатае на някого; Мамата се разката на някого. Разг. Грубо. Казва се за човек, на който ще бъде (е било) отмъстено, който ще бъде (е бил) наказан за нещо. Заведоха ги при гроба на Цено. Глогинко се изправи, обиколи го три пъти, като подтичваше и мърмореше някаква дълга, неразбрана дума. След това започна да муши с ръжен пръстта, .. Ръгна последен път, каза просто: „Разката му се мамата!“. П. Мирчев, Е, 24. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мама; Мама ти (му, ви, ѝ, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. Дичо, иди ги намери тяхната мама, сега намерили да пият, ще ги подведат за саботаж! Н. Антонов, ВОМ, 184. — Щури хора сте, мама ви, хаира сине знаете! Стоите си дома, за аскер ви не търсят, война не виждате, пък мине, не мине натикате се в хапуса. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 320.
МА̀МА2 ж. Остар. и диал. Зърното, обикн. на гърдата на жена; нянка, цицка, цица. Показаха му се голите, сухи, погрознели гърди; долу под мамата (цицата) му зееше дупка, пробита от куршум. Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Гърди; цица. Тий я [Калинчица] мъчат и я бият, / отрезли ѝ лява мама. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 57.