МЕЛ1, мѐлът, мѐла, мн. мѐлове, м. Остар. и диал. Оголена височина. По-ниските връхове на планините ся наричат чуки и от тях по-ниските рътове, брегове, мелове, могили и проч. Ив. Богоров, КГ, 60.

МЕЛ2, мн. -и, ж. Остар. и диал. 1. Насип. И така, дъното на морето не е равно, .. Ниските места на дъното ние наричаме дълбоки места, а плоските височини, които малко нещо се показоват над водата, наричат се мели (насипи). К. Смирнов, З, 40.

2. Утайка. Кам югоизток от Нюфаунленд, лежи пясеклива мел, която има 240 морски мили дължина и 80 широчина. На тая мел ловят много моруна, в която участвуват Англия, Франция, Соединени щатове и проч. Ив. Богоров, ВГД (превод), 296.


Източник: Речник на българския език (онлайн)