МЕЛОДРА̀МА ж. 1. Литер. Драматургичен жанр, в който трагичното се съчетава със сантименталност и с преувеличени драматически ефекти. Една от най-сложните изяви на изкуството е театърът. Негови съставни елементи са: драмата и актьорът. В първата влизат самата драма, мелодрамата, трагедията и комедията. Р, 1927, бр. 257, 2. // Отделно произведение от този жанр. Франц Лехар пише нова опера, .. Либретото е взето от мелодрамата "Pomanz" от американския писател Гелдон. К, 1926, бр. 74, 3.

2. Прен. Книж. Чувство, действие, преживяване, което се отличава с неестественост, външна ефектност, ненужен трагизъм. Изведнъж генералшата се свлече от креслото и падна на колене пред него [Методи] .. Стани, моля ти се. Не прави мелодрами! М. Грубешлиева, ПП, 290-291. Катя: Напусна ме, защото се оказа негодник, какво повече? Антоанета: — Нито нов, нито оригинален сюжет безсмислено е да се ровим в него! И не е необходимо да се излага на показ... Както не е необходимо да се раздува и цялата тази мелодрама с Мими... Др. Асенов, И, 46.

3. Остар. Драматично произведение, придружено с музикален съпровод. Разни видове опери са: .. и: мелодрама, у която говорът е последуван от музика, а не от пение, както в оперета. Д. Войников, РС, 214-215. В този свой труд ["Ръководство за словесност"] Войников дава и първото определение в нашата теоретична литература на "операта" като музикално-сценичен жанр и разглежда различните видове произведения от този род, като ги разделя на "сериозна опера", "комична опера", оперета и мелодрама. НК, 1958, бр. 47, 3.

Γр. μελόδραμα през нем. Melodrama или фр. mélodrame.