МЕТЛА̀ и (диал.) мѐтла, ж. 1. Предмет от домашния бит, направен от сноп стъбла от едноименно растение или от привързани на дълга дръжка клони, с който се събира боклук от пода или от земята. Взе метлата от ъгъла, бърже смете късчетата, събра ги в лопатата и ги хвърли в сметта. К. Петканов, В, 140. Пред отворената врата на църквата един монах метеше. Изпод метлата, навързана от клонки, изскачаше суха пръст, политаха ниско малки облачета прах. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 112. Монка я не свърташе на едно място и взе дългата метла да премете двора, че отзаран пак беше го забоклучавил добитъкът. Ил. Волен, ДД, 153. Краварите щъкаха насам-натам ту с фураж на гръб, ту с метла в ръце. Ил. Волен, МДС, 179. От радост метли юзела, / да мете равни дворове — / как ги е мела, заспала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 73. Нова метла чисто мете. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 317.
Прен. Неодобр. За изразяване на неодобрително отношение към жена, която много ходи, скита или има леко поведение; скитня. Кофти жена. Раздрънкала по нашия квартал какви ли не работи за мен. Била съм бръмбазък, метла, фъстък, развалена. Г. Краев, ЛСП, 30. — Не я искам! .. Боже, какви момичета има из града, той се помъкнал с тая метла. Непослушно чедо. Г. Краев, ЛСП, 28.
2. Едногодишно растение от сем. житни със здраво стъбло и силно разклонено съцветие. Sorghum vulgare. Навсякъде около плета се изправяха високите стъбла на царевица и метли. Й. Йовков, ΒΑΧ, 173. Бостанът беше отвсякъде окръжен с метли. А. Каралийчев, НЗ, 68. Анго разказа как тая сутрин призори двама души влезли в градината им да крадат. Той ги усетил, дигнал се, проврял се между доматите и метлите и отишъл чак до тях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. Тръгнале мома и момък / във света млада неделя. / Момата метли да бере, / момъка жегли да сече. Нар. пес., СбВСт, 115.
3. Само мèтла. Прен. Диал. Грубо. В сказ. функция. Махай се, изчезвай, измитай се. Тогава Гето (много се беше изчервил) изведнъж изрева: „Пускай ги да си ходят! Хайде, куцузи, изчезвайте! Μѐтла!“ Те се разкараха по шосето, да чакат наново късмета си. Д. Цончев, ОТ, 65.
◊ Автоматична метла. Остар. Подочистачка. Има и нещо друго — много удобната автоматична метла от спираловидна четка с дълга дръжка, .. — обира добре попадналите по килимите и чергите нечистотии. ЖД, 1968, кн. 3, 22. Захарна метла. Едногодишно културно растение от сем. житни с високо стъбло, в което се съдържа сладък сок и от което се приготвя рачел, маджун или се използва за фураж. Sorghum saceharatum. Пък един петмез правим от захарната метла, чудо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. В шепота на вятъра зреят късните плодове .. В тънката снага на захарната метла се сгъстява сладкият сок, който ще замести захарта и меда. З. Сребров, Избр. разк., 165.
~ Да те помете черната <метла>. Диал. Грубо. Да умреш. Зад метлата. Разг. В неблагоприятно положение, на последно място. Намерила булката метлата зад вратата. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. Станал съм селска метла. Диал. Обичам много да ходя, да обикалям без работа из селото. Стоя зад метлата. Разг. Оставам незабелязан, неоценен, не напредвам обществено или служебно. Ще играе метлата. Разг. 1. За мъж — ще ме бие жена ми, ще ям бой от жена си. 2. Ще има чистка, служебни промени някъде. Ще <си> вържа черно на метлата. Разг. Пренебр. Не ме е грижа за някого или нещо, не ме интересува, не тъжа за него.