МЕХАНА̀ ж. Заведение в битов стил, разположено обикн. в приземен етаж, в което се предлагат национални ястия и напитки (вино, ракия); кръчма. Това — да влеза в механа да пия с някого половин ока вино — у мен, нали знаеш, не го е имало. Т. Влайков, Съч. II, 78. Битките се водеха на маса, пред половници, налени с карабунарско вино, в трите стари, хладни механи. А. Гуляшки, ЗР, 262. Кръчмата бе стара, оплюта от мухи и нечиста, и нямаше нищо битово и въобще за сравнение с днешните механи и дума не можеше да става. М. Иванов, ТЛР, 25. Как правеше Гаина, та имаше механата си всякога пълна със стока и касата си — все пълна с пари. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 175. Я надуй, дядо, кавала, / .. / Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българска майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
◊ Коремът му механа. Диал. Голям пияница е. Преминал през механата, а виното не помирисал. Ирон. Употребява се, когато някой е пропуснал да извърши най-важното или да забележи най-очевидното. Разгълчали се като в циганска механа. Диал. Разгълчали се много силно, много високо.
— От перс. през тур. meyhane. — Други (диал.) форми: мехна̀, меана̀, меена̀.