МЛАТ, мла̀тът, мла̀та, мн. мла̀тове, след числ. мла̀та, м. Диал. 1. Голям чук. Врещеше козата, тропаха с копитата конете в обора, а в подземието ковачът Сотир удряше с млат върху наковалнята. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Чест томува, що над рало / гръб прегъва в жар и хлад, / със ръце си що подига / и извърта тежкий млат. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. Ако не си млат да млатиш, бъди наковалня да търпиш. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 20. Всякой знае, че кога ся набива топорище (дръжало) на секира или млат (чук), удря ся топорището о камик, о сечник или о наковалня. Й. Груев, Ф (превод), 20. ● Обр. Поздрав близък и далечен, / брат на черните беди! / Иде, иде час уречен / твоя млат да победи! Н. Хрелков, ДД, 56.
2. Удар. Животното [глиганът] се опита да забие зъби в корема му, но той избягна нападението, сръчно възвил се, а после за по-малко от миг със силен млат заби меча си в шията му. М. Смилова, ДСВ, 84.