МОНА̀Х, мн. -си, м. Църк. Духовник, който е дал обет да води аскетичен живот в манастир, съобразно с църковните канони; калугер, инок. — Аз съм монах и съм се обрекъл на бога, боя се от всякакви нечестиви дела и помисли. Д. Талев, ЖС, 137. — Погледни какво става. Добре, виж само еничарите, които бяха опора на султанската власт. Те са уж като монасите във вашите ордени, които не се женят, не ламтят за земни блага и се бият само за господня и султанска слава. А. Дончев, ВР, 119-120. Хаджи Василий обаче настоява младият Васил да стане монах .. Не бива обаче да се мисли, че религиозните чувства определят решението на Левски да се покалугери. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Тамо вдън горите атонски високи, / .. / Във скромна килийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I,187-188.
— От гр. μονάχος 'сам, самотен'.