МОСТ, мо̀стът, мо̀ста, мн. мо̀стове, мосто̀ве и (диал.) мо̀сти, мостѐве, след числ. мо̀ста, м. 1. Съоръжение, построено от дървен материал, къмък, железобетон, желязо и др., по което се преминава над река, канал, пропаст, шосе, железопътна линия и др. Тоя мост, дървен, на четире каменни подпорки, висеше над реката. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 5. Колата се заизкачва по някакво сенчесто възвишение, мина по един каменен мост, под който течеше пенлив планински поток. Ал. Бабек, МЕ, 218-219. Те [партизаните] вдигат във въздуха цели влакове и ешелони, разрушават железопътни мостове. П. Михайлов, МП, 108. Мостът беше построен над дълбоко, скалисто и стръмно дере. Д. Ангелов, ЖС, 255. По римския мост, извит като подкова над потока, жълтееше прегоряла трева. Х. Русев, ПЗ, 5. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мости заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 438. Не пита Стана селяне, / .. / Какво да прави, да гради — / дали вов гора манастир / или вов село черкова, / или над вода мостове? Нар. пес., СбНУ ХL IV, 184. На душманин, който бяга, направи му злат мост. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 283. Стани на дявол брат (ортак), доде минеш моста. Погов., П. Р. Славейков, БР II, 129. Висящ мост. Въжен мост. Подвижен мост.
2. Прен. Нещо, което служи като връзка или преход към друго нещо. Запушихме. — Първата обща цигара е най-прекият мост между двама непознати — продължи да сипе простосърдечните си мъдрости събеседникът ни. О. Василев, ЖБ, 194. Никакъв мост не води от тая негова книга към втората. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 57. Балканът е дал името на цяла Югоизточна Европа .. Последният е мост между три континента и е привличал интересите на много държави. О, 1978, кн. 3, 19.
3. В зъботехниката — изкуствен зъб или зъби, изработени от метал, обикн. злато, сребро и др. материали, които запълват празнината между два зъба, за които са прикрепени. В портфейла имаше три вехти, но грижливо изгладени хилядарки, няколко пръстена и дори един златен зъболекарски мост, заграбени навярно през някоя от наказателните акции. П. Вежинов, ВП, 130. В лабораторията към стоматологичната клиника се изработват коронки, мостове и изкуствени челюсти. Δ Падна му мостът и трудно се храни.
4. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тялото заема дъгообразно положение с гърдите нагоре, като се опира на земята с дланите и ходилата.
5. Спорт. Обикн. с предл. Вид хватка в спортната дисциплина борба, при която един от партньорите хвърля противника зад себе си. Една сполучлива хватка, едно пренасяне през мост и Ходж взимаше златния медал. Той напрягаше всичките си сили, но българинът сякаш се бе залепил за тепиха, не помръдваше от него. П. Вежинов,60. Голяма борба беше! Аз успях да изпълня тактическия си план и пратих три пъти противника си на мост. НС, 1971, бр. 99, 4.
◊ Капитански мост. Издигнато място при носа на кораб с кабина, на което стои капитанът; мостик. Той реши, че като капитан на кораб, застрашен от потъване, той трябва да остане на капитанския мост до последния момент. Л. Стоянов, Б, 152. Тяхната гибел [на моряците] е по-ясна и по-действителна от собственото им битие и на капитанския мост, наред със своя шеф, те виждат призрака на смъртта. Й. Йовков, Разк. III, 116. Понтонен мост. Плаващо съоръжение, построено от понтони, което се използва във военното дело за преминаване на водно пространство.
> Запъвам се / запъна се (опъвам се / опъна се, дърпам се, тегля се) като магаре на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; инатя се. Войната сме загубили, само лудия Радославов още не е проумял това. Като магаре на мост се е запънал и не ще да сключи примирие. Мл. Исаев, Н, 30. Изгарям / изгоря (събарям / съборя, разрушавам / разруша) всички мостове <зад себе си>. Книж. Унищожавам всяка възможност за възобновяване на връзките си с някого или за връщане към нещо. — Знам аз какво правя — не се предаваше Луканчето, а дълбоко в себе си съжаляваше, че се забърка и увлече в тази каша. Сега не виждаше никакъв изход. Сякаш всички мостове бяха изгорени и той, ще не ще, трябваше да следва пътя, по който беше вече тръгнал. В. Нешков, Н, 343-344. Това не ти било балканджийското влизане и излизане из закона; равнинният българин го [включването в хайдушката борба] правел веднъж завинаги, като изгарял всички мостове. В. Мутафчиева, ИКЛ, 34. Минавам / мина моста. Разг. Преодолявам най-трудното, най-опасното. Тя [инфлуенцата] е отслабнала и почти се е изродила, докато стигне у нас! Нали нямаме досега смъртен случай — то се вика: минали сме моста! Д. Калфов, Избр. разк., 162. Ставам / стана мост на някого. Разг.; Сторвам се / сторя се на мост на някого. Диал. Покорявам се безропотно на някого, търпя неговата власт, тирания и др. Както всички умни хора / аз не ритам тръна бос, / с големците се не бора / и им ставам сявга мост. Ив. Вазов, Съч. II, 194. Дешка наистина я беше яд на това, дето девер ѝ беше мекушав и тя го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост ѝ се били сторили. Не смеят дума да ѝ повърнат. Ст. Даскалов, БМ, 21. Хвърлям / хвърля мост между две лица (неща). Книж. Създавам възможност, условия да се установи някаква връзка, контакт между две лица, групировки или неща. Получавах указания за работа, получавах и нелегални материали. Запрян беше хвърлил мост помежду ни. П. Илиев, ЛВ, 42. Максвеловата теория хвърляла мост между светлинните и електрически явления, за които по-преди се смятало, че нямат нищо общо помежду си. Вл. Харалампиев, ПСС, 37.