МРАК, мра̀кът, мра̀ка, мн. (рядко) мра̀кове, м. 1. Отсъствие на светлина; тъмнина, тъма. Моля ти се, запали лампата и не ми приказвай. Не мога да понисам вече нито тоя мрак, нито твоите приказки. Ст. Чилингиров, РК, 110. Керанов, .., с два удара на пистолета в тила го събори на земята и изчезна в хладния мрак на мазата. Д. Вълев, Ж, 77. Отминахме, погълнати отново от мрака на нощта. Й. Йовков, Разк. II, 119. Той .. излезе на улицата. Мрак. Бурята беснееше немилостиво. Елин Пелин, Съч. III, 78. Бързи, мълчаливи, сега те бродеха мрака като нощни бродници. П. Росен, ВПШ, 69. В тази проклета нощ отнякъде налитаха рой черни призраци върху тази пуста сграда, чупеха прозорците, рушаха покриви, извиваха се около нея, пищяха и кискаха се злорадо с див хохот през мраковете. Г. Райчев, Избр. съч. II, 54. Сънце зайде, море, / мрак по поле падна. Нар. пес., СбНУ ХL, 410. Адски мрак. Вечерен мрак. Гробен мрак. Гъст мрак. Късен мрак. Непрогледен мрак. Пълен мрак. Страшен мрак. Тъна в мрак. ● Нар.-поет. Обикн. Мрак <ме> замръква, мрак замрачава, мрак се мръкна. Недей ма мрако, замръква, / на тази нива голяма. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 63. Я не ми, мрако, замръквай / по тази нива голяма / по тази пропаст дълбока. Нар. пес., СбВСт, 260. Бог да убиет твоята майка! Що ми те пущи доцкна [късно] на гости, доцкна на гости со невестата; / сънце те зайде во ливагето, / мрак те замрачи долу под село. СбБрМ, 508. Мрак се мръкна; мрак припадна, / лудо младо не отсяда. Ц. Церковски, Съч. I, 201. // Недостатъчна светлина след залез или преди изгрев слънце; сумрак. На юг е винаги така: залезе ли слънцето, мракът бързо иде. В Диарбекирската крепост вместо мрак направо настъпва тъмнина. Ст. Дичев, Р, 87. Зазоряваше се, ала по улиците още лежеше мрак. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48.
2. Тъмно място, пространство; тъмнина, тъмнота. Втренчи очи през отворената врата, но там беше мрак и нищо не се виждаше. А. Каралийчев, НЗ, 153. Наоколо мрак. Само две кандила едва мъждееха пред иконите на Христос и света Богородица. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. ● Обр. Стрелна го с мрака на черните си очи и го обиди: — Засрамете се! С какво право ме следите? К. Петканов, В, 71. // Поет. Тъмно очертание върху някаква повърхност, което се образува от проекцията на осветен непрозрачен предмет; сянка. Ечете реки планински! Ечете бури в мрака на моите дъбове! П. Р. Славейков, СК, 123. Нека ни отрича историята, века, / нека е трагично името ни; нека / Беласица стара и новий Батак / в миналото наше фърлят своя мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 202.
3. Прен. Книж. Робство, подтисничество, тегло, иго. Тая българска земя има нужда от светлина, за да се разсее мрака на грекоманията. Г, 1863, бр. 4, 28. Българите са били години и векове под игото на византийци и турци. Години и векове в мрак. Б. Шивачев, Съч. I, 95.
4. Прен. Книж. Липса на развитие; застой, безправност, невежество, мрачина. Велик за мене е този военачалник, който не с копие, боздуган и пушка, а с кирка и с лопата поведе народа в борба с мрака на вековете. Д. Кисьов, Щ, 329. Ученическите години на Спиридон Спасов бяха отровени с омраза и злоба. Те бяха години на страшна война, .., на мрак и пустота. М. Марчевски, П, 137. Майка ми е американка, но баща ми е българин. Неговата страна е родина на Спартак, родина на богомилството, това кътче на земята, където блесна първата искра в мрака на Средновековието, първата искра на хуманизма. П. Бобев, К, 64. Но там в бащини обятия, / кога тя радост огради с мисли, че общите ни братя / във мрак живеят и мъгли / и чакат тий със нетърпенйе / небесний свят да ги огрей. / И в тях да светне просвещенйе / и мракът тъмен да развей. СбДЧ, 176. Интелигенти! С рамене присвити, .. / принесохте си в жертва младините / да няма мрак, да бъде светлина! Бл. Димитрова, Л, 173. ● Обр. Като ни лъжат, че всяка власт е от Бога, хитрите фанариоти искат да примирят нас, българите, с наредбите на патриаршията. Те сеят само мрак в душите ни, та по-лесно да се претопим, да изчезнем като племе. А. Христофоров, А, 250. Срам за оногова, / кой в мрак духовен жив се погребе! Ив. Вазов, Съч. III, 145. // Само членувано. Всичко отрицателно и реакционно в политическо отношение; реакция, зло. Кога гледам тия стени, тия кадифени завеси — чувствам, че това е игото, що с векове е зидано от хората на мрака. Ив. Кирилов, Ж, 40. Из омразата си към всяко пълзене пред силните на деня и към всеки компромис с агентите на мрака и насилието той [Каравелов] излиза с протест срещу стояновци, друмевци и ценовци. М. Арнаудов, БКД, 153. През тоя час вампирите на мрака, / сред златни резиденции, на пир, / напълнени кристални чаши щракат / за своята война и кървав мир! Н. Хрелков, ДД, 264. ● Обр. Тъкмо отец Лука, чието мирско име бе Витан, вместо да угаси копнежа към Таворската, разпали го, както вятърът разпалва горски пожар, защото мракът на греха в стареца ме ужаси. Ем. Станев, А, 73.
5. Прен. Книж. Неизвестност, непознатост, обърканост. Достоевски отваря вратите към мрака на душата, дето съскат змиите на всички пороци и светят злите зелени огньове на илюзиите. В. Йосифов, Избр. тв I, 10. Светкавица като че блесна, разсече мрака на догадките и тогава си припомних изведнъж, че пънчушката е опасен паразит. Н. Хайтов, ПГ, 91. Сенаар на синий Нил, главен град на кралевството с истото имя, което е на пространството, гдето го определяли старите за империя Мерое, на което началото ся загубва в мрака на времената. Ив. Богоров, ВГД (превод), 288. ● Обр. Както е известно, Григорович има̀ щастието в своите пътешествия по Балканите да извлече от мрака на забравата стотина гръцки и славянски паметници. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196.
6. Прен. Поет. Тъга, мъка, скръб. Мрак покри лицето му, .., сърдцето му ся късаше. Е. Мутева, РБЦ (превод), 135. Посрещнаха ме светли очи, упояващи с кротката си веселост, без укор, без мрак. Ем. Станев, А, 87.
7. Като нареч. Разг. В съчет. с предл. по и (рядко) до, с <со>, на. Привечер, надвечер; по мрачина. Около пладне Малеев се зарея по полето. Цял следобед обикаля различните местности, върна се по мрак. Ст. Марков, ДБ 502. Тръгнах по мрак: времето беше хубаво — свежо, но топло, макар и облачно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. — Момне ле, мари хубава, / не ходи по мрак на вода, / вам е водона далеко. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 222. Случили се не малко неприятности и на Огнян и бай Захари. От поста те се смъкнали в манастирската гора и стояли там чак до мрак. Сл. Трънски, Н, 301. Игрите продължиха шумни и кресливи чак до мрак. П. Здравков, НД, 21. Пошла Мара со мрака на воду. СбВСтТ, 307.
◊ От зори (зора) до мрак; От мрак до мрак. Разг. По цял ден; целодневно. Три дни копаха от зори до мрак, затъваха в меката пръст като къртици, трупаха изкопаната земя от двете страни на изкопа. А. Каралийчев, НЗ, 15. И изприказва ѝ что му рекъл Рейнолд, и че по думите му художник чловек требувало цял да падне на художеството и да ради от зора до мрак. Й. Груев, СП (превод), 113. Редеше [майката] бод след бод от мрак до мрак. / Да се изучат, да растат децата. Бл. Димитрова, Л, 12. Царство на мрака. Книж. Място, в което пребиваването е мъчително; ад, пъкъл, геена. Перник представляваше едно малко царство на мрак, робство и страшна нищета. Рудничарите бяха изложени на пълно безправие. РД, 1950, бр. 181, 2.