МУЗИКА̀НТ м. 1. Лице, което се занимава с музика, което има за специалност музика. Накарайте един музикант да изхвърли някоя нота за улеснение и защото тъй ви се ще няма ли той да ви изгледа както се изгледват умопобърканите хора? Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 132. Всичко това, естествено, огорчавало дълбоко младия учител, ала той, убеден в правилността на разбиранията си, продължавал да следва своя път на педагог-музикант. Ст. Грудев, ББ, 14.

2. Лице, което умее да свири на някакъв музикален инструмент. Из една проста кръчма изскачат звукове от цигулка и дайре, приглашени от раздирателни песни на цигани музиканти. Ив. Вазов, Съч. Х, 17. Бият се сърби, българи, / .. / Най-напред падна млад Тодор, / млад Тодор, млад музикант. Нар. пес., СбВСт, 94.

— Нем. Musikant.