ПРИУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; приу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Уча човек или животно да навикне да прави нещо, да добие навик за нещо; привиквам2. Трябва да приучим нашите българи да се смеят, за да станат по-добри човеци. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 25. Подгответе детето за живота, приучете го да гледа на нещата право в лицето. Елин Пелин, Съч. ІV, 203. Като малък той обичаше да спи под открито небе. Приучил го беше татко му. Ем. Манов, БГ, 61. Аз я изслушах търпеливо, а после почнах да ѝ доказвам, че трябва да приучваме нашия син към самостоятелен живот. М. Марчевски, ТС, 10. Наглед бе [кончето] дребно и злоядо, стопанинът му комай го бе приучвал на диета. Ал. Томов, П, 40. Тарле отговорил, че не е други, а той самий е направил това, за да приучи мулето си да яде камене. Христом. ВВ І, 48. // Диал. Съветвам, научавам. Учи ме, мамо, приучи, / как да измамя момата, / момата Шинка Попова. Нар. пес., СбВСт, 147. приучвам се, приуча се страд. Кучето може да се приучи да се изправя на задните крака при произнасяне на думата „служи”. Анат. VІІІ кл, 158.

ПРИУ̀ЧВАМ СЕ несв.; приу̀ча се св., непрех. Създавам си навик да правя нещо; привиквам2. — Ето моя свят, си говори Харитина. — Цял живот ще гледам през прозореца свежата зеленина и ще се приучвам на спокойствие, равнодушие, безволие. А. Каменова, ХГ, 34. Привикването към общежитието се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Тя още повече се приучи да си угажда, дорде ходиха с Доча по чужди места. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 129. От историята ние можем да извлечем ценна поука, можем да се приучим да управляваме себе си. Б. Пенев, НБВ, 50. Той се беше приучил, щом прекрачи тоя праг [на книгохранилището], да не мисли за житейските си работи и неволи. А. Дончев, СВС, 103. Лиляна се приучва да познава / посоката по немите звезди. Бл. Димитрова, Л, 130.