ПРОТЕКТОРА̀Т м. 1. Полит. Само ед. Форма на политическа зависимост, при която по-силна държава взема под свое покровителство по-слаба, като формално запазва самостоятелното ѝ вътрешно управление. На власт дошъл Гладстон. Той сключил мир с Афганистан. Над последния бил установен английски протекторат. Ист. Х кл, 134. И до днес Андора се намира под двоен протекторат — на Франция, .., и на Испания. Л. Мелнишки, ПП, 133.

2. Държава, която се намира под такава форма на политическа зависимост. Конференцията иска да бъде признато правото на всички колонии и протекторати на пълна независимост. РД, 1958, бр. 3, 4. — Къде сме, капитане? — Остров Тонгатабу. Британски протекторат. — Туй пък какво значи? — Уж независим, а то зависим. П. Бобев, ГЮМ, 144.

3. Разш. Покровителство. Гики проточи шия: в случая той би могъл да помогне. Него турците не смеят да закачат: той е под английски протекторат! А. Страшимиров, Съч. V, 345. Калната афера, .., турена под високия протекторат на „генерала–вожд” взе големи размери. Бълг., 1902, бр. 452, 2.

– От фр. protectorat.