ПУСТЍНЯ ж. 1. Обширно необитаемо безводно пространство с оскъдна растителност или съвсем голо. — Искаш ли да работиш в пустинята? В пустинята! Изтръпнах, като си помислих за огненото слънце и нажежените пясъци. М. Марчевски, ОТ, 14-15. Наред с плодородните земи в Предна Азия в древността имало немалко пясъчни пустини и сухи степи. Ист. V кл, 1980, 66. От поколение на поколение се е предавал спомена за пустините на тяхното старо отечество — Иран. П. Делирадев, В, 136. Тя [Европа] няма обширни пустини, както другите суши на света. Ив. Момчилов, МПЗ, 1869, кн. VI, 23-24. Когато животното [камилата] тряба да прекара няколко дни в пустинята без вода и храна, тогаз тя се храни с жирът на гърбицата си. Пч, 1871, кн. IV, 56.
2. Разш. Безлюдно място; пустош. Гъстият лес ги обикаляше отвсякъде, закриваше небето над главите им, извиваше правите си стволове, наредени като свещи върху коливо до двамата иноци, които изглеждаха еднички живи души в тая пустиня. Ст. Загорчинов, ДП, 386. Навярно колибата на тоя юнак, през цели месеци жител на тая планинска пустиня, е наблизко в някоя гънка на планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 71. Петра не забеляза и кога беше отминала вратника на тяхната къща и беше се озовала вън от село. .. Пред нея се разстилаше безлюдна и мрачна пустиня. Й. Йовков, Ж 1920, 28. Сам-там се белеят каменни стръмнини, като издигат зъбестите си чела над гористата тая пустиня. Ил. Блъсков, ИС, 79. ● Обр. Лежа в безлюдните пустини / на свойта празна самота. Н. Лилиев, Ст 1919, 36. О, не буди ти мисли прежни ... / Пустиня в мен е и пред мен. Ц. Церковски, Съч. I, 267.
3. Обширно пространство, в което няма условия за живот на човека. На Магелан му остават три кораба. Той потегля с тях през Тихия океан, през тази безкрайна водна пустиня. М. Марчевски, ОТ, 256. Една зима Петър взема Захаринчо, овърза му ушите с кърпа и му каза: — Сега да вървим! .. Пътят виеше през безкрайната сива пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. За да се осъществи това дълго и трудно пътешествие из ледената пустиня и за да се улесни работата на съветските учени, направено е всичко за подобряване на необходимите им превозни средства. ВН, 1958, бр. 2240, 4.
◊ Глас в пустиня. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Наистина, когато Сервет бе осъден, някои калвинисти издигнаха гласове: допустимо ли е да се използува насилието във верските въпроси? .. Но това бе глас в пустиня. Сл. Боянов, СК, 121. — А ти защо не се оплачеш на брат си? — Казах му вече, бъди спокоен. — Е? И какво? Глас в пустиня, нали? М. Марчевски, П, 267. Когато България се покрие навсякъде с такива дружества, които се плътно съединят в една Обща Учителска федерация, тогава напълно ще може да се смята, че нашите справедливи и намясто искания ще имат някакво практическо значение. А дотогава нашия глас ще остава глас в пустиня. Н, 1895, бр. 4, 27.