РАБО̀ТНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който по професия се занимава с физическа работа, издържа се с нея. Син на баща и майка работници, той пожелава да стане също работник и отива на работа в един чугунолеярен завод. Т. Генов, Избр. пр, 308. Ако трябваше да се съди по изцапаните му с вар дрехи, младежът беше зидарски или бояджийски работник. Д. Ангелов, ЖС, 11. Разправяха, че в града откривали тютюневи складове. Търсели работници. Приемали и жени. Г. Караславов, ОХ II, 441-442. От върха на едно строяще се грамадно здание сред града слезе работник, който тури завършека на последния комин. Елин Пелин, Съч. V, 35. Държавата подпомага .. трудещите се — работници, земеделци, занаятчии и хора на умствения труд. Конст., 6. Баща ми е работник, а майка ми — домакиня. Строителен работник. Пристанищен работник. Индустриален работник.
2. Разш. Човек, който работи, върши физическа или умствена работа (по професия, за да се издържа или за да помага, помогне на някого или за нещо и под.). — На̀, тука съм работник, гостилничар, самичек режа лук и сипвам гозба на хората. Т. Влайков, Съч. II, 50. Стига му толкова учение — поп няма да стане; а на баща му е потребен работник в сапунджийницата. Л. Каравелов, Съч. II, 79. — Ще работим във фермата ти .. Аз съм добър работник, .. Ще видиш. Никога не съм работила във ферма, но ще се науча. Ю. Михайлов, ПВ (превод) [еа]. Ето ни в печатницата на държавния полиграфически комбинат .. Това е наборният апарат. .. Когато работникът набира, натиска клавиша на всяка буква и знак. К, 1962, кн. 1, 7. Инженеро-техническите работници от радиоразпръскването построиха в къси срокове .. със свои сили и налични материали радиопредаватели на къси и средни вълни. РТ, 1959, кн. 5, 5. Познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда, разбира договорните отношения между работодател и работник. ДВ, 2008, бр. 11 [еа]. Научен работник. Медицински работник. Здравен работник. Музеен работник. Пощенски работник. Организационен работник. Телевизионни работници. ● Старецът подигна хляба и в тая минута към него той почувствува тая почти религиозна почит, която е в душата на всеки истински работник на земята. Й. Йовков, Разк. I, 134. Дядо владика познава моя другар .. и знае, че е работник за общополезното дело. Д. Яръмов, БП, 99. Тая граматика [на Миклошич] .. е най-нужната книга на всеки един работник в полето на славянското езикознание. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 208.
3. Човек, който временно е нает да свърши някаква работа, обикн. земеделска или строителна. Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. — Булка, утре ще жънем голямата нива, виж там, разберете се със старата какво ще гостите работниците — казва дядо. Н. Каралиева, ЯЧ, 52. Отива в града за оракчии. А гъсти бяха житата тогаз, работници не се намираха. Й. Йовков, ВАХ, 81. Един человек домовит, .. е излязнал много рано да нафаща работници за лозето си. Н. Рилски, НЗ (превод), 41. Един человек си условил работник да му изкопае кладенец. К. Кърджиев, А, 27.
4. Остар. и диал. Човек, който обича да работи, взема работата присърце и работи добре; работливец, работяга, работач, работар, работливко. Противоп. мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, мързеливко, ленивец1, лежач, кръшкач. „Къщата иска работници — ми казваше баба Мария, — няма работници, няма и къща.“ С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 33. Момата пък гледа какъв да е момък, стига той да е работник, печелник и честен поне в селото. СбНУ VIII, 42. Имам сина работника, / бърго орат, бърго копат. Нар. пес., СбБрМ, 470. Той е добър работник, от работата ся не бои. Н. Геров, РБЯ V, 2.
5. Остар., сега рядко. Работничка (в 4 знач.). Скоро по обратния път започва да се измъква друга мравешка колона, която влачи след себе си убити термитски воини и работници. Други мравки ги посрещат, разсичат плячката и започват да хранят личинките си с нея. К, 1973, кн. 10, 32. Пчелата работник, която попада в чужд кошер, бива убивана без никакво колебание. СФ, 2004, кн. 1 [еа]. В мравуняците живее цял рояк мравки, от които има няколко женски, или майки, няколко мъжки и безчетни работници, или ялави мравки. Ив. Богоров, СИНЕ, 46. Пчела .., живеят в многогодишни ройове, които състоят от една матка, царица и от 15 000 до 25 000 работници. Д. Мутев, ЕИ, 73.
◊ Общ работник. Работник, обикн. без определена квалификация, който върши най-често груба физическа работа. Той [бай Петко] работеше в града ту като дърводелец — поправяше огради, врати, .., ту като общ работник, дори зиме режеше дърва и ринеше сняг. Ем. Станев, ЯГ, 39. На силозите в Ловешко и Ломско стройобединенията не успяват да организират добре работата си и не осигуряват достатъчен брой майстори строители и общи работници. ОФ, 1950, бр. 1828, 2. Комплексната бригада .. се състои от работници с разнородна специализация — .., механизатори на трактори .., общи работници. Осн. соц. пр IХ кл, 27-28. Оперативен работник. Спец. Служител в разузнавателна или криминална служба, чиито задължения са свързани с непосредствено практическо осъществяване на някакви задачи. За мен винаги е било тайна кой пише рапортите. Кога? Предполагах, че оперативните работници идват късно вечер, след дванадесет, през деня сигурно следят враговете. А. Попов, МС [еа]. Социален работник. Човек, чиято професия е да оказва помощ в бита и морална подкрепа на социално слаби хора (самотни стари хора, инвалиди, изоставени деца, сираци, наркомани и под.), както и да съдейства при решаването на техни административни, социални и др. проблеми. — Бабата .. е ветеран от Отечествената война, .. Два пъти в седмицата идва медицински работник, който проверява нейното здравословно състояние, два пъти в седмицата идва и социален работник, на когото тя дава пари, за да ѝ пълни хладилника. Н 55, 2007, бр. 14 [еа]. Социални работници ще издирват деца, на които не се създават условия за пълноценно интегриране в обществото. Хуманитарен работник. Доброволец към международна хуманитарна организация, който оказва разнородна по вид помощ на бедстващо население, на нуждаещи се в райони на природни бедствия, военни конфликти, кризи и под. Има хиляди жертви на войната в Дарфур, които имат нужда от сериозна терапия, .. На всеки 2000 бежанци се падат по двама хуманитарни работници и пак толкова лекари. П, 2007, бр. 13 [еа]. Най-тревожни са конфликтните райони, където хуманитарните работници нямат достъп до нуждаещите се от помощ. Пол., 2010, бр. 315 [еа].