РАВЍН, зват. равѝ, м. 1. Истор. В древна Юдея — еврейски законовед и законоучител, човек, който проповядва, учи на Мойсеевия закон, на Божието слово, на Божиите истини. Никодим, .. дойде при Иисуса .. и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. Библ., 1299. Между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението. И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, .. за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава. Библ., 1300. Иисус, .., казва им [на двамата Иоанови ученици]: Какво търсите? Те му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? Библ., 1298.

2. Еврейски свещеник. Ние затихваме като пред главния равин в синагогата в очакване на богослужението. С. Таджер, ПНМ, 40. Редовно всяка година еврейската община отпускаше по една стипендия за учене в гимназията. Но Моис не получи, богатите дадоха стипендията на сина на равина, макар Моис да беше по-добър ученик. П. Спасов, ХлХ, 83. В съзнанието му изпъкна жената .. от древен еврейски род, който .. нямаше наклонност към търговия, а даваше само равини, юристи и лекари. Д. Димов, Т, 246. Преди 300 години .. тури край на живота си .. Уриел Акоста, еврейски писател и мислител, .., който е въстанал против традиционния юдеизъм, против властта на равините и на борсата. БНТ, 1941, бр. 209, 2.

— От еврейски rabbi ‘мой учител’, rabbinan ‘наш учител’. — Друга (остар.) форма: р а в в ѝ.