РА̀ДАР и (разг.) рада̀р м. Спец. Устройство, апарат за откриване, наблюдаване и определяне на местоположението и скоростта на различни обекти (обикн. автомобили, самолети, кораби, подводници и др.) във въздуха, водата или на сушата чрез отразени радиовълни; радиолокатор, радиолокационна станция. На всички е добре известно разпространението на радиолокаторните устройства (радарите) във военното дело. Ц. Цанев и др., ЧП, 73. Капитанът отиваше до радара: .. никакъв знак за кораб или бряг. Н. Антонов, ВОМ, 93. Той [дирижабълът] не може да бъде засечен от противниковия радар. П, 1991, бр. 9, 10. Изчезналият самолет е .. разполагал с разузнавателен радар и съоръжения за въздушни снимки. ОФ, 1950, бр. 1745, 3. ● Обр. С някакви дълбоки .. радари на вродения си женски усет девойката разбра, че спокойствието на генерала е привидно. С. Северняк, ИРЕ, 75. Животното пресяваше с ушните си радари звуковете на лагера, търсеше отнякъде да се появи опасност. Й. Радичков, СР, 15. Отмине ли заплахата, те по-невидим / залагат радара на гняв или омраза: / привидно хрисими, отпосле, щом си идем, / на тъмните си помисли отпушват яза. А. Муратов, ЖП, 64.
— Англ. radar, съкр. от radiodetecting and ranging ‘откриване и определяне на разстояние чрез радиовълни’.