РЍБА ж. 1. Гръбначно водно животно с кожа, обикн. покрита с люспи, което диша с хриле и има пригодено за плуване тяло с перки и опашка. Прекрасни риби със сребърни и златни люспи плуваха зад лодката. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Морска риба. Речна риба. Сладководна риба. Хищна риба. Стръв за риба.
2. Събир. Само ед. Обикн. членувано. Съвкупност от такива животни в даден воден басейн или негова част. Бреговете се уплетоха още повече от коренища и под тях имаше дълбоки и удобни подмоли, в които се криеше рибата. Д. Фучеджиев, Р, 88. — Защо не дойдеш и ти? — Защото, миличка, рибата тъкмо започна да кълве... Хайде, извини ме по някакъв начин. П. Вежинов, СП, 36. Водата в реката намаля и рибата може да се лови с голи ръце. М. Атанасова, ТИА (превод) [еа]. // Някакво количество от такива животни като улов. На Свети Никола вечерта Дико Кремъка покани гости. Беше наловил прясна риба от Марица. К. Петканов, ЗлЗ, 191. Едно дете, .., опразваше със шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Като налови едно-две кила .., постеле тавата с шума, насипе рибата и отива на пазара. Чудомир, Съч. ІІ [еа]. Ловя риба на реката. Δ Отивам за риба.
3. Само ед. Такова животно или част от него като храна. Смятам довечера да те нагостя с риба. А. Каралийчев, НЗ, 47. — Аз не обичам риба! — рекла му царицата. Л. Йорданова, БНПЦ [еа]. От кухнята замириса на пържена риба. М. Марчевски, П, 161. За обяд има риба. Риба плакия. Риба на скара. Солена риба. Сушена риба.
4. Разг. С предл. н а, о т. Риболов. Той ходеше на риба винаги сам. Д. Калфов, КР, 10. Веднъж дядото рекъл на бабата: — Ти, бабо, седи тука, та сготви, па аз ще ида на риба. Христом. ВВ I, 28. Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба. Елин Пелин, Съч. І, 190.
5. Само мн. Зоол. Клас студенокръвни гръбначни животни с кожа, обикн. покрита с люспи, които живеят в реки, езера, морета и др. водни басейни, дишат с хриле и имат пригодено за плуване тяло с перки и опашка. Pisces. Есетрови риби. Шаранови риби. Костни риби. Хрущялни риби.
6. Само мн. Астрон. Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, видимо от северното полукълбо, в което се пресичат еклиптиката и небесния екватор. Днес пролетната равноденствена точка се намира в съзвездие Риби. Наука, 2010, кн. 6, 26.
7. Само мн. В астрологията — дванадесетият знак от зодиака и третият от трите водни знака, зодия на месец март (от 20.II. до 20.III.). Много се караме, дълго си мълчим, съвсем различни сме — тя е зодия Риби, аз съм Лъв. С, 2006, бр. 4753 [еа]. Роден е под знака на Риби.
◊ Бяла риба. Зоол. Вид средно голяма хищна речна риба от семейство костурови, покрита с люспи, с тъмни ивици по тялото и перките, която има вкусно бяло месо; смадок, сулка. Sander lucioperca или Stizostedion lucioperca. Частично се зарибяват някои водоеми с лин, платика, щука, бяла риба, сом. ГД, 1979, бр. 16, 4. Бялата риба е типичен нощен хищник, но през есента, трупайки зимните си запаси, се храни усилено и в светлата част от денонощието. ЛР, 2004, кн. 11 [еа]. Костни риби. Зоол. Подклас риби, който обхваща по-голямата част от рибите на земята и се характеризира с наличието на костен скелет и с голямо разнообразие в размерите, начина на живот, храненето и разпространението. Teleostomi. Костните риби имат най-много видове .. Те имат добре развит костен скелет и хрилни капаци. Люспите на тялото им са от костно вещество. Зоол. VII кл, 74-75. Проходни риби. Зоол. Видове риби, които се придвижват периодично според сезоните от един воден басейн в друг с цел размножаване, изхранване или др. Вие знаете, че проходните риби живеят в моретата, но за размножаване навлизат в реките. От познатите ни видове в Черно море такива са есетрата, моруната и др. П. Коларов, РП, 31. Всяка година през пролетта проходните риби идваха от Средиземно в Черно море. Пр, 1953, кн. 1, 37. Риба меч. Зоол. Голяма хищна морска риба, която има източена напред горната челюст, прилична на меч; меченос. Xiphias giadius. Преди обяд видяхме голяма риба меч, която приближаваше към сала точно под повърхността на водата. .. мечът ѝ изглеждаше почти толкова дълъг, колкото тялото. Т. Джебарова, КТ (превод) [еа]. В английския национален музей е изложена дъбова греда с дебелина 35 см, пробита от риба меч. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Риба тон. Зоол. Род големи морски риби (над 50 различни вида), обикн. със син и сивосин цвят, които са обект на промишлен риболов поради вкусното си месо. Thunnus. — Мисля да си направя сандвич с риба тон. Ти искаш ли? Н. Гавазова, НШ (превод) [еа]. Риболовният кораб се намираше в тропическите части на Атлантическия океан, .. Ловяхме риба тон с дълги мрежи. К, 1967, кн. 3, 13.
~ Дребна риба. Разг. 1. Незначителен човек, без значение и влияние в дадена област. Противоп. едра риба. — Хванахме и тази дребна риба — допълни същият полицай, като посочи с глава към проснатия на канапето човек. Д. Ангелов, ЖС, 266. — Какво си направил със снощния турчин. Много ли си го бил? .. — Дребна риба бе, Дойчине! Не си заслужава труда! К. Петканов, ЗлЗ, 181. 2. Рядко. Нещо незначително, маловажно, което не заслужава внимание; дреболия. Събира марки, автографи стари, / от мними политици — мемоари, / табла̀, картини модни и портрети, / макар и на съмнителни поети... / — Но всичко туй е само риба дребна! Ем. Попдимитров, СР, 182-183. Едра риба. Разг. Богат човек, който заема важно, видно място в някаква област. Противоп. дребна риба. — Борете се. Вий сте едри риби! Ако стане нещо, ще ви измъкнат под американски щикове. О. Василев, Л, 46. Новият архиепископ отмени ритуала да се бие за умряло и го запази само за най-видни покойници. .. — Трябва да е някоя много едра риба, щом бият камбаните на катедралата. Т. Такова, ЛХ (превод) [еа]. Избивам / избия (изтрепвам / изтрепя) рибата. Разг. Изненадвам извънредно силно другите, като извършвам или казвам нещо неочаквано или необичайно. Въпросната телевизия изби рибата със сензационното си предаване. Банк., 2007, бр. 22 [еа]. Приятелят ми се появи с файтон на бала и направо изтрепа рибата. Като риби в сарделена кутия натъпкани (притиснати и др.). Разг. В много тясно пространство, много натясно натъпкани (притиснати и др.). На софрата в мъжката одая имаше и шишета с гроздова ракия. Десетина момци и мъже, притиснати като риби в сарделена кутия, лапаха и час по час надигаха различните събирани от махалата чаши. Б. Несторов, АР, 13. Ловя (хващам) риба в мътна вода. Разг. Използвам някакви неуредици, бъркотии, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. — В мътна вода дошъл риба да лови, кожодерът му с кожодер. Знае, че сме на зор и довтасал. На зелено още да го [тютюна] купи. М. Кюркчиев, ВВ, 60. — Аз, брат, не съм светец, няма по-голям грешник от мене, ама никога не съм ловил риба в мътна вода. Д. Вълев, Ж, 111. — Ние в бурята събирахме снопите и житото през нощта, а те [Петранка и Цочо] двамата в мътна вода риба хващат. Ела в Игличево да видиш какво се приказва. Кр. Григоров, И, 84. Мълча като риба. Разг. Упорито мълча. — Но никому нито думичка .. — Ама, разбира се — успокои я госпожа Патева. — За тия работи аз мълча като риба. П. Незнакомов, СНП, 115. Той [славеят] сутрин си изпява засуканата песен, а после през целия ден мълчи като риба. Й. Радичков, НВ, 36. Мятам се (премятам се) като риба на сухо (пясък). Разг. 1. Измъчван от силна физическа болка или от душевно страдание, непрекъснато се въртя на една или на друга страна. Колко продължи това, Казакът не знаеше. Той изгуби представа за времето, пъшкаше само дълбоко и страшно, мяташе се като риба на сухо или се отпускаше безсилен, .. Уморени, .., мъчителите спряха боя и се измъкнаха навън. Г. Караславов, СИ, 172. Желю сега седеше в къта с подгънати нозе и ниско склонена глава над тях .. Спал ли беше през нощта, не помни. Знаеше само, че се премята като риба на сухо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 144. 2. Изпаднал съм в крайно тежко положение и напразно, безуспешно търся изход от него. Положението на германофашистките окупатори се влошавало с всеки нов ден. Управляващите прогермански кръгове в България започват да се мятат като риба на сухо. Г. Караславов, Избр. съч. III, 245. Г о л е м а н о в: — Къде се дяваш, скитнико? Л ю б о м и р: — Тук съм, татко. Г о л е м а н о в: — Виждам колко си тук... По цял ден те няма, .. а баща ти тия дни се мята като риба на пясък. Ст. Л. Костов, Г, 85. Не ще маца риба, ама се облизва; не ще (яде) мачка риба <че е високо закачена>; не яде котка риба. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да успее. Ни (нито) риба, ни (нито) рак и ни (нито) рак, ни (нито) риба. Разг. Употребява се за нещо неопределено, лишено от характерна форма и облик, което не може да се подведе към дадена категория. Другите бяха все по-възрастни или дребни деца. Само аз бях нито риба, нито рак. А. Христофоров, О, 58. — Но какво представлява тази фамилия Перес де Сандовал, за която се говори толкова много? — Те са демони! Ни риба, ни рак, с белите бели, с индианците — червенокожи. Б. Миндов, БА (превод) [еа]. Ням като риба. Разг. Употребява се, когато някой не проговаря нито дума, мълчи. Той и сега стоеше ням като риба. Й. Йовков, Разк. I, 187. Пред по-силните и пред по-богатите хаджи Ничо е просто на просто мекере; пред тях е той ням като риба. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965 [еа]. От пол ока риба изкарали три кила хайвер. Диал. Употребява се, когато някой каже голяма лъжа. От това гьолче риба няма да излезе. Диал. Няма да се постигне нищо, безуспешно ще бъде, няма да има резултат или полза от нещо. Още рибата в морето (реката), той точи зъби да яде; рибата в морето (реката), те <ѝ> режат (пържат) лука; рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари; рибата още в морето, а ние я ядем; рибата още в морето, <а> те ѝ готвят тиган; рибата още в морето, а той (тя) тигана слага; рибата още в морето, той турил тигана на огъня <за да я пържи>. Разг. Ирон.; Още рибата у морето, турил тавата на огино; рибата в морето, ний туряме котлето. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. В а с и л В а к л и н: — Щом дойдем на власт, аз пак ще метна чантата на гърба си. .. А тебе ще направим горски. .. Е д р ю: — Мене ли? Хъм... е-хей! В и д а: — Още рибата в морето, а вий пържите лука. Чакайте де! Й. Йовков, Б, 14-15. Като гледам нашата държава какви строежи предприема в Македония и Беломорието, хваща ме яд. Рибата още в морето, те ѝ готвят тиган. Д. Кисьов, Щ, 32. — Тетко, когато свърша института и взема първата си заплата, ще ти купя нова рокля. .. — То рибата още в морето, а тя тигана слага. В. Бончева, АП, 133. Рибата е още в морето (реката). Разг. Ирон. За нещо, чието осъществяване не е сигурно. Б а б а Н е д е л я: — Има всякакви, Костандо. Само не бива да бързаш. Рибата е още в морето… ха-ха-ха! Нека се разведе син ти, че тепърва… А. Страшимиров, Съч. VІ [еа]. — Голямата нива — нищо друго не ти трябва! Нея искам да пипна аз, та да види той как се работи земеделие. .. — Чакай де, рибата е още в реката, не си точи толкова зъбите — рече строго и дори малко сърдито Севда. Г. Караславов, ТС [еа]. Рибата се вмирисва откъм (от) главата. Разг. За посочване, че неуспехът, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. — Бившият началник не беше на мястото си .. Направо казано, лош организатор .. Рибата се вмирисва откъм главата. М. Марчевски, П, 181. Всичко тръгва от началствата. Всеки знае, рибата от главата започва да се вмирисва. Б. Мисирков, К (превод) [еа]. Чувствам се като риба във вода. Разг. Много удобно, приятно, щастливо се чувствам. В тия разговори най-голямо и най-живо участие взема Никола. Той се чувствува като риба във вода. Й. Йовков, Разк. І, 14. Знам, не ти се ходи много в Кратово, тук се чувстваш като риба във вода. Д. Спространов, С, 50. Чувствам се като риба на сухо (на пясък). Разг. Много зле, неприятно, неудобно се чувствам. — Да го вземем с нас? .. Ще се чувства като риба на сухо. Хр. Симеонова, В (превод) [еа]. — Как сте? Как се чувствате? — Като риба на пясък — тихо отвърна Кукушкин. М. Марчевски, П, 100. Ще влезе риба в серкме<то>. Разг. Ще бъде уловен престъпникът, няма да избяга.