РИФ1, рѝфът, рѝфа, мн. рѝфове, след числ. рѝфа, м. Геогр. Верига от подводни или малко издадени над морската повърхност скали, образувани от корали или от рушенето на скалисто дъно и брегове. Капитанът забелязал, че по този начин корабът е заобиколил подводен риф, неозначен на картата, който би изтърбушил кораба неминуемо и непоправимо. М. Иванов, Д, 62. Неусетно се бях пренесъл с мисълта си там при разпръснатите в Тихия океан островчета, обрасли с живописни палми и обградени с коралови рифове, в които се плискат вълните. П. Бобев, К, 69. Море като море. Много плитчини, рифове, тропически води. Н. Стефанова, ПД, 25. Рифът е дело на едно малко животно — кораловия полип. К, 1970, кн. 7, 25.

Голям бариерен риф. Геогр. Верига от коралови рифове и острови край североизточното крайбрежие на Австралия, с дължина 2300 км. Никой досега не е установил точния брой на островите на Големия бариерен риф. К, 1970, кн. 7, 25. Големият бариерен риф е най-дългият в света.

— От хол. rif или нем. Riff.

РИФ2, рѝфът, рѝфа, мн. рѝфове, след числ. рѝфа, м. Мор. Част от корабно платно, която се навива и връзва, за да се намали площта, изложена на вятъра.

— От хол. rif, reef или англ. reef.

РИФ3, рѝфът, рѝфа, мн. рѝфове, след числ. рѝфа, м. Муз. В джаза — кратко мелодично движение с изразителна ритмика, което се използва най-често като солова импровизация. Необузданата му фантазия се развихря докрай в създаването на неземно завързани и завъртени рифове и ритми. ПР, 2003, бр. 13 [еа].

— От англ. riff.