РОВ1, ро̀вът, ро̀ва, мн. ро̀вове, след числ. ро̀ва, м. 1. Дълъг тесен изкоп в земята. Залавяше се за всякаква работа: вадеше камъни, носеше чували на воденицата, .., пазареше се да изкопае някой ров. Й. Йовков, ЖС 1935, 39. Погледнеш натам, селското гробище, с ров оградено, върху рова жив плет от калиница. Г. Марковски, СК, 175. — Тука, тука ще бъде най-добре! — каза той и сложи любеницата в рова, до оградата. Д. Калфов, Избр. разк., 261. // Такъв изкоп, направен със защитна или с отбранителна цел, обикн. около крепост или по протежението на нещо. Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. Когато българите стигнаха до града, портите му бяха затворени, мостовете по дълбоките ровове бяха дигнати. Д. Талев, С II, 200. — Но защо е този окоп, нали около външните стени на града има също ров? Й. Вълчев, СКН, 257. Немски и унгарски войници и много граждани копаеха противотанкови ровове. П. Славински, ПЩ, 167. Василий отдели около петнадесет хиляди ромейски войници и ги изпрати да копаят ровове срещу Средец. А. Дончев, СВС, 708. Крепостен ров. Предпазен ров.
2. Тесен канал за отвеждане на дъждовната вода, изкопан по протежението на път; канавка. Те [черкезите] идеха из нивата без път, дойдоха до рова на шосето, навалиха се с ниските коне, минаха го. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Елин Пелин, Съч. V, 253. Пушката изгърмя. Вълкът подскочи .., и помъкна Райча със себе си, като се строполи надолу по снега, в страничния ров край пътя. Д. Габе, МГ, 61. Мечката се заклати и се търкулна в рова край пътя, като глухо и задавено заръмжа. Ст. Загорчинов, ДП, 119.
3. Изровено, изронено или подкопано място в земята; ровина, яма, дупка. Момичетата излизат от боровете и спират срещу хорото, на отсамния бряг на плитък тревист ров. Г. Райчев, ЗК, 152. Движех се, без да виждам къде стъпват краката ми, и те хлътваха в рововете, затъваха в рохкавата почва, подхлъзваха се. К, 1963, кн. 3, 1.
4. Бразда за отбелязване на граница между ниви и др. Изоставен, напуснат ров отбелязваше къде е била някога голямата градина. К. Петканов, СВ, 43. Буйни ниви изпълваха наоколо полето, нарязано от дълбоки междинни ровове и пътеки, които ту се появяваха, ту се скриваха между гъстите житни стъбла. К, 1926, бр. 99, 2.
5. Дълъг и дълбок улей, образуван върху земната повърхност от поройни или стичащи се води; ровина. Когато минаха мостчето на вадата и излязоха в Лъката, видя .. рововете, .. от пороищата. Ст. Даскалов, БМ, 261. Младенов и Лиляна пъргаво се катереха по тъмнокафявите скали, .. прескачаха над поройните ровове. Х. Русев, ПЗ, 187. Колата затрака бързо по разкъртената каменна настилка на стария градец, който едва се крепеше по проядените от пороищата ровове на стръмния дунавски бряг. О. Василев, ЖБ, 79-80.
6. Спец. Земна форма във вид на падина, овраг, долина и под., образувана в резултат на ерозионна дейност на постоянни или временно течащи води или на други природни процеси. Когато земни пластове пропаднат по две или повече разседни плоскости, спрямо околните места, се образува .. ров. Геогр. VIII кл, 1965, 74. Като напуснат каменистото си корито в планината, тези потоци образуват глинести или чакълни ровове .., дълбоки по няколко метра и на места мъчно проходими. П. Делирадев, В, 123. От 3000 до 6000 м наклонът на подводната повърхнина .. намалява. Това е областта на океанското дъно. Само на отделни места .. се очертават дълбоки океански ровове със стръмни склонове. Геогр. VIII кл, 1958, 78.
РОВ2, ро̀вът, ро̀ва, мн. ро̀вове, след числ. ро̀ва, м. Диал. 1. Фий. Ако е ягка нивата, сее ся летнина, царевица, ров. Лет., 1874, 259.
2. Растение бурчак; уров.
РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За яйце — рохък, ровък. Яйцата могат да бъдат лесно смилателни и трудно смилателни и то зависи от това дали са малко варени (рови), или преварени. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62.
◊ Като рово яйце. Диал. 1. В съчет. с г л е д а м, к р е п я, п а з я и под. С голяма грижа, старание (гледам, крепя, пазя и под. някого), обикновено поради крехкото му, разклатено здраве. — Брех с човек! Вардим го като рово яйце, а се наперчил — в града ще ходи. Г. Караславов, ОХ III, 38. 2. В съчет. със с ъ м, с т а в а м и под. Болнав, с разклатено здраве (съм, ставам).