САМООБЛЪЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Самооблъщаване. Може да се допусне, че с това авторът на нашия паметник, общо отрицателно настроен спрямо имп. Никифора, е искал главно да изтъкне самооблъщението и суетността на императора, който тъкмял огромни дела, без да вижда, че го очаква близка гибел. СпБАН, 1937, кн. 54, 160.
– От рус. самообольщение. – Друга форма: самооблощèние.