СВРÀКА ж. Непрелетна, креслива всеядна птица от семейство вранови с дълга опашка и характерно черно-бяло оперение – черна окраска на главата и гърба, черни крила с тъмнозелен оттенък и бели гърди и корем. Pica pica. Черно-бялата сврака пак беше кацнала на мъждряна и се полюшваше. К. Калчев, ТЕ, 89. Гората стои замислена. Птиците ги няма. Само сойка или сврака кресне и отлети някъде. Елин Пелин, ПР, 108. Морските вълни достигаха самите пясъчни могили и една след друга подплашваха цял облак черни врани, шарени свраки и бели чайки. А. Страшимиров, ЕД, 132. Немалко птици остават да живеят винаги по едни и същи места – непрелетни – врабци, свраки, яребици. Зоол. VІІ кл, 114. Тъй много крадат тия свраки, че ако не подвикваш, могат целия ти двор да разградят. Й. Радичков, СР, 91.
Прен. Пренебр. За изразяване на негативно или пренебрежително отношение към човек, когото смятат за глупав или грозен. Посинял, разчорлен, Слави Гугушът се спуснал след нея [жена си]. – Скрила си го [панталона], сврако проскубана, за да не ходя по кръчмите. Чудомир, Съч. I, 1981, 109. – Значи, ти, сврако такава, си пътувал за Лубни, а не знаеш къде е Розлоги? – каза Богун и изгледа със страшен поглед Женджан. Д. Икономов, СОМ I (превод), 182. Кристало помисли: Възрастен господин и малко момиченце. След десет години тази сврака може да се превърне в елегантна и красива госпожица. Д. Димов, Т, 488.
◊ Живея като сврака на драка. Разг. Живея бедно, без никакво имущество. Сврака ми е изпила ума (акъла, мозъка). Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се при укор към някого, който извършва нещо неразумно). – Бре ти, глупав, сврака ти изпила ума тебе – се втурна с разчекнати като вили пръсти срещу него баща му. П. Тодоров, И II, 16. Хитрата сврака с двата крака. Разг. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да измами, изиграе другите сам изпада в тежко положение, загазва. Има и друга приказка: хитрата сврака – с двата крака. Знаеш ли я тая поговорка? А. Гуляшки, МТС, 226. Хитър беше Спиро Скубе, но и... „хитрата сврака – с двата крака...“. Хр. Бръзицов, ВПГ, 55.