СЕКÀ, сечèш, мин. св. ся̀кох, сèче, прич. мин. св. деят. ся̀къл, -кла, -кло, мн. сèкли, прич. мин. страд. сèчен, несв., прех. 1. Удрям силно, със замах нещо с остър инструмент, за да го отделя от някаква цялост или от това, с което е свързано. Стоичко избухна, завика, зашътка, но щъркът не побегна. Тогава Стоичко грабна брадвата и почна да сече върбата. Елин Пелин, Съч. II, 11-12. – Тази гора – разказва дядо Вълко – е бащина. Стар бук. Не давам да го секат. То е дърво. Нека расте и нека си шуми. А. Каралийчев, С, 11. Недалеч от овчарника възрастен мъж размахваше брадвата и сечеше клони от дърветата в самия край на поляната. Д. Фучеджиев, Р, 246. Утре ще отида в Цариград да се главя при царския джелатин глави да сека и да хвърлям от скалата в Етъра мъртви тела. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Казвай, казвай хайдут Велко, / кам кемери дена – / да не сека твои ръце / дури до рамена. К. Христов, СК, 69. Селянката сечеше зелки с един сатър на двора и ги хвърляше в кацата. Й. Радичков, В, 119. От Бога сме допратени, / да сечеме божур дърво, / да носиме у рай божи. Нар. пес., СбНУ III, 23.
2. Удрям силно с остър инструмент, за да направя нещо голямо, едро на две или повече части или на късове. Тя вмъкна гредата и се залови за една изхабена брадва. Сече жената, треските хвърчат на всички страни. Ст. Марков, ДБ, 335. Кой я пусна тази лъжа, не зная, но една вечер, както сечех дърва на дръвника, до оградата ми спряха двама души. А. Каралийчев, НЗ, 181. ● Обр. Мълчи като черна гора вечността над мене. / И само: стоманният вятър със меч във ръката – / сече ледовете, и вие, и рие, и мята. А. Разцветников, Ст, 13.
3. Непрех. За инструмент – остър съм, много режа. – Не бързайте да се карате: брадвата не сече, а трионът не реже. По-напред наточете брадвата и поправете триона, па тогава се карайте. А. Цанова и др., Съч. XV (превод), 31. Разгеле, некако косачо си изгубил брусто, а косата не секла, та поискал брустовето от тое човек. СбНУ XLV, 386.
4. Силно, със замах нанасям удар на някого с остро оръжие (брадва, меч, нож и под.), в резултат на което го наранявам или убивам; режа, посичам, съсичам. Турците нахълтаха в селото, почнаха да грабят и да секат де когото срещнат. А. Каралийчев, НЗ, 161. – Да се бием до последния куршум! – Да сечем душманите, братя, докато държат силите ни, докато има живот в гърдите!... Ст. Дичев, ЗС I, 496. Една вечер пристигна младеж с превързана глава. Секли го турците, ама той замахнал по-силно от тях и се отървал. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16. У гора йе Никола войвода, / та си сече турци и българи, / та ги върля у бистрата река, / та си стая кална и кървава. Нар. пес., СбНУ XLIII, 401.
5. Диал. В съчет. с коса, грива и под. Отрязвам, подстригвам. Ке ти клавам три млади бербери, / ке ти сечам коса до пояса. / И му кладе три млади бербери, / му избричи коса до пояса. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 310. // В съчет. с нокти. Режа, изрязвам. На малко дете ноктите му не сечат, защото казват, било грехота. СбНУКШ ч. III, 29. И си викна два млади бербери: / един бербер коси да му бричит, / други бербер нокти да му сечет. Нар. пес., СбНУ VI, 51.
6. Разг. При игра на карти – преди раздаване разделям колода карти на две и поставям горната половина под долната; цепя, пресичам1. Давайте картите. Тя сече. Новата колода звучно плющеше между пръстите на Христакиев. Ем. Станев, ИК III, 20. Тя поднесе пакетчето карти към мене и рече: – Сечи. – Сетне, като обърна отсечената карта, се усмихна. Кр. Григоров, Р, 95.
7. Прен. Преминавам напряко през някакво пространство (равнина, поле, планина, гора и др.), като го пресичам; режа. Докато князът се колебаеше какво да предприеме, дали да се върне по стъпките си, или да сече гората право на северозапад, до него доближи един от гвардейците. А. Гуляшки, ЗВ, 350. ● Обр. Вида следеше напрегнатото лице на Торлака. Като гладна вълчица той сечеше пътеката, по която вървяха нейните мисли за детето. Г. Алексиев, ДЦ, 56. // За път, улица, река, линия, ос и др. – преминавам перпендикулярно или под някакъв ъгъл през нещо; пресичам1. По пътя, който излизаше иззад баира и сечеше зелената поляна под кориите, се показаха двама конника. Й. Йовков, Съч. II, 1989, 41. Оттам започва скалисто дефиле, което сече планината в посока почти успоредна на брега – видимо по цялата ѝ дължина. П. Вежинов, ДМ, 5.
8. Прен. За кораб или друг плавателен съд – плувам бързо, като прорязвам повърхността на водата и оставям диря, следа по нея след себе си; режа, поря. Шумът на морето се усили, защото лодката сечеше вълнението. П. Вежинов, ДБ, 61.
9. Прен. В съчет. с въздух. За човек – извършвам във въздуха резки, отривисти движения с крака, ръце или като размахвам някакъв предмет. В разпалението си бай Мичо беше се изправил и сечеше въздуха с ръка. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977, 112. – Ето, отивам войник! Тогава нямаше грижи, а службата го мамеше, току вадеше бащиния си меч от ножницата и сечеше въздуха, изгаряше от нетърпение да скочи върху гърба на врания си жребец. А. Гуляшки, ЗВ, 26. Отпускарят сечал със сабията въздуха над главите им и никак не се умилостивявал. Й. Радичков, В, 195.
10. Изработвам от метал монети, медали и под. чрез специална технология; отсичам, насичам. Той не забрави да покани Борис и за една разходка до Срем. Бе открил там първата българска монетарница и сечеше пари с образа на Борис. Й. Вълчев, СКН, 323. С идването на римляните значението на този град, наречен Сердика, нараства – той получава право да сече свои монети. Л. Мелнишки, ПП, 6. В договор, сключен в 1219 г. между венецианската република и никейския император Ласкарис, Венеция се задължава да не сече златни перпери. Нум., 1975, кн. 1, 32. И една вечер, като влезе в работилницата на Зноба, намери стопанина и синовете му, че работят на тъмно. А Зноб му каза, че секат пръстени от злато. Н. Райнов, КЦ, 122.
11. Диал. Правя, оформям тухли, кирпичи и под. от глина с помощта на калъп; отсичам. Баща му меси кал, сече кирпичи до късно. К. Петканов, Х, 199. Хей от оня рид навремето старците от Игличево вадили глина, секли тухли и правили кирпичи и грънци. Тонич, СбСт, 303.
12. Прен. За силен глас, звук и под. – звуча пронизващо, силно и произвеждам рязко, неприятно слухово усещане; режа, прорязвам. Пред някоя жилищна кула плющяха камшици, йерихонски бас сечеше нощта с кънтящо „Дий!“. А. Мелконян, Ф [еа].
13. Прен. За светлина и под. – пронизвам някакво тъмно пространство и преминавам през него, като го разделям. Един фар сечеше мрака с ритмични светли удари. Н. Антонов, ВОМ, 78. Светлината играе в полукръг и сече нощта като нажежено желязо. Л. Стоянов, Х, 60. Полето беше потъмняло, но жълтите цветове на овчите опашки още личаха и като тънки златни линии сечаха падналия здрач над зеленината. Й. Йовков, ПК, 189. Навън / светкавици в зигзаг / секат / настръхналия мрак. Г. Джагаров, МП, 55.
14. Непрех. Прен. За студ – причинявам неприятно, болезнено усещане в резултат на силно охлаждане на тялото; режа. Нощуваме на Факъдерската воденица. Свили сме се на кравай около огнището и уж спим. Спи ли се: отпред пече, отзад сече. П. Росен, ВПШ, 89. „Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира.“ Слушах старицата да мърмори, но виках напук: „Не е вярно! Не е вярно!... Какви са тия заблуди? Април кожи не събира, Марта не дере, Сечко не сече!... Ти лъжеш!“. К. Калчев, ПИЖ, 115. Старобългарският този месец (януари) са е зовал Сечен, защото е толкоз студен, щото сече от мраз. Ч, 1875, бр. 11, 527. Дядо Сечко / не сечи, / студове / недей влачи! Елин Пелин, ПБ, 100.
15. Непрех. и прех. Прен. Разг. Говоря рязко, насечено. – Ти какво, защо не пишеш? Аз извадих тефтера и жената започна да сече, сякаш се развиваше магнитофонна лента. Н. Каралиева, Н, 128. Дойко сечеше като с тесла своите слова от дъсчената тераса на кметството. Д. Вълев, З, 94.
16. Непрех. Прен. Разг. Изказвам, произнасям ясно и категорично решение, мнение или под. в отговор, като заключение, съвет или наставление; отсичам. – Руският народ оправи не само себе си, руският народ ще оправи целия свят! – сечеше Илия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 122. На трета маса две крайни въздържателки приказват за морала. – Трябва – сече едната – човек да се издигне над ежедневието. Хр. Радевски, Избр. пр III, 131.
17. Непрех. Прен. Действам или взимам решение бързо, решително, без много да мисля, без да се колебая. С него много-много не се излизаше на глава. Като речеше – сечеше. Ст. Даскалов, СД, 277.
18. Непрех. Диал. Намалявам размера или количеството на нещо. Волот му вели: „О, Господи: такфо лошо живот! Сечи малце от годините ми!“. СГ, 1894, кн. 1, 337.
19. Диал. Определям размера на сума (заплата, такса и под.), която някой трябва да плаща или да получава. Ти ще учиш децата на славянски. Ние и плата ти секохме, пет хиляди гроша за година. Д. Талев, ЖС, 289.
20. Диал. За част от тялото – боля, режа с остра, силна болка. Мое керче, златно чупе, / проговори и ми кажи: / Дали ми те сече сърце? Нар. пес., СбНУ III, 70. сека се I. Страд. от сека (в 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 и 10 знач.). Дървото се сече най-трудно при перпендикулярен напречен удар на резеца и най-лесно при надлъжно и косо отсичане. Археол., 1964, кн. 2, 20. Тази кория не се сече за горене или за частни потреби, а служи само за селски нужди – кога дотрябва, да речем, мост да се прави или някоя обща сграда. Т. Влайков, Съч. VI, 76. Излиза един и ни доказва с разни примери, че запазванието на горите е голямо благодеяние за страната и че не трябва да се секат тъй кой кога и къде завърне. Лат., 1885, кн. 9, 17. Основното нападателно оръжие през онази епоха били двуострите мечове – с тях можело да се сече противникът или пък да се пробожда поваленият неприятел. Й. Андреев, ВБ, 161. Парите се секат от благородни метали или от метални сплави. З. Ковачев и др., ОИТ, 77. В негово царуване [на Асен II] се сякоха медни, сребърни и златни монети със собствения лик на монарха. ОВВТ, 1930, бр. 35, 274. II. Взаим. от сека (в 4 и 7 знач.). Много пъти те [двете племена] се нападат и се секат, както могат. С. Бобчев, ПОС (превод), 203. Велко жребче думаше: / „Жребче черно, омразно, / борба ли да се поборим, / със сабите ли да са сечем?“. Нар. пес., СбНУ XXXV, 212. Дворната ос не продължава като ос на градината. Двете оси се секат под прав ъгъл. М. Бичев, АНВ, 268. Равнината на лунната орбита е отклонена от равнината на земната орбита с 50. Линията, в която се секат двете орбити, се нарича възлова линия. Астр. XI кл, 1964, 63. сече се безл. от сека (в 1 и 4 знач.). Откакто се помня все с гората съм имал работа. Ще се сече ли, ще се залесява ли, или трупи ще се свличат от глухата усойна, редом с другите горяни е вървял и моят крак. М. Минчев, СЯ II, 76. Брадвата била така тъпа, щото не могло да се сече с нея. А. Цанова и др., Съч. XV (превод), 31.
◊ Де секат дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или става съвсем друго. Мед ближа и пирони сека. Диал. Умея да говоря много кротко, благо, но и много остро според случая. Говоримият език има свои талантливи майстори – разказвачи по рождение, какъвто е и бившият горски. Езикът му е толкова гъвкав, че може, както се казва, и мед да ближе, и пирони да сече. Н. Хайтов, ШГ, 24. Не ми сече брадвата на едно (място). Диал. Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума. Сека клинци (гвоздеи). Разг. Много ми е студено, тракат ми зъбите от студ, треперя от студ. Беше един от ония мразовити февруарски дни на 1940 година, когато дърво и камък се пукаха от студ. И днес ще се секат клинци под чергата – мислеше си той. – Студ ли е като студ! М. Кюркчиев, ВВ, 73. Нашенци не знаели какво да правят. Три дни и три нощи секли гвоздеи от студ. А. Каралийчев, ПС, 126-127. Сека клона, на който седя (стоя); сека клона, на който съм стъпил. Разг. Постъпвам противно на личните си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно положение. Те се мъчат да убедят света, че всяко правосъдие, което не държи сметка за техните желания, не заслужава уважение. Без да подозират, разбира се, че секат клона, на който стоят. Пл, 1934, бр. 1554, 1. Който унищожава горите, сече клона, на който седят той и поколенията му. ОВВТ, 1928, бр. 36, 285. Сека накъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото. – Е, стига де – обади се един от въглищарите, – ако ще разказваш, сечи накъсо. Каквото го заусуква. З. Сребров, МСП, 79. – Не ми трябват сега атовете. Няма да я карам кой знае къде – сечеше накъсо Страхил. О. Василев, Съч. II, 96. Сека направо. Разг. Казвам нещо без заобикалки или деликатност, напълно откровено и точно. – Сечи направо бе, Ружке! Кажи му направо на човека за какво става дума. К. Калчев, СТ, 18. – Сечи направо де! – троснато викна Радев. – Преди час замина! – странно бързо забъбра Кандилков. О. Василев, Т, 84. Сека от (из) корен нещо. Разг. Унищожавам, премахвам нещо напълно, окончателно, докрай. Нали познавате българския нрав да сече из корен всякаква приемственост... Ат. Свиленов, ПИ, 195. Сека парà (парѝ). Диал. 1. Печеля много. 2. Нося доходи, печалби. – А бе млякото сече повече пари, ама тия крави ще искат храна бе, Петко! Ст. Даскалов, СЛ, 100. От много места ми тече, господа съдии. На Коледа сланина с чували съм донасял вкъщи – нека каже попадията не е ли било така, а и това парà сече. Т. Харманджиев, ТВ, 623. Сече ми умът (акълът, главата, пипето). Разг.; Умът ми сече <като бръснач>. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. – Сече ми умът, Дамяне, като на трима византийци. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 102. Завърши с пълно отличие техникума, а след това и факултета, акълът му сечеше като бръснач. Ал. Томов, П, 31. Само ум беше тоя инженер. Сечеше му главата, разбираше си от работата. Д. Дамянов, ПИЩ, 61. На Чорни умът му сече като бръснач!... Като е направил нещо – все е предвидил какво може да излезе. П. Вежинов, НС, 196.