СЕМЀЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Съпружеска двойка с децата ѝ или само съпружеска двойка (ако няма деца). Голямото нещастие изглади всички вражди, примири и сближиосиротелите семейства. Йовков. Минтан прехвърли през ума си всички заможни семейства в селото и не можа да си избере зет. К. Петканов. Новобрачно семейство. Многодетно семейство. // Съпрузи с децата им и родители, сестри, братя, които живеят заедно и имат общо домакинство. Патриархално семейство. // С притежателно местоимение — членове на едно семейство спрямо всеки отделен негов член. Бедната покойница извикваше сълзи по всичките женски очи, плачеха дори и мъже, съвсем чужди на семейството ѝ. Вазов. Добра получи вест, че нейният мъж ще си дойде да прекара зимата със семейството си. Дим. Талев.

2. Прен. Голяма група хора, свързани с общи интереси.

3. При научна класификация — група сродни предмети, неща. Езиково семейство. // Биол. При класификацията на животните и растенията — група от няколко близки помежду си родове. Семейство пеперудоцветни. Семейство катерици.