СЕФЀР1, -ът, -а, мн. -и и -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Военен поход, война. Ще се върне сега Тахир ага и ще трябва да се занимава с бесилки и палачи – нагледал се бе на християнска кръв по време на този сефер оттатък Дунава. Ц. Родев, Т, 229. Между това наследи царството Мехмед Пети, първи син на Мустафа Втори (1730), и се обяви втория сефер с немците. Й. Попниколов, ЛР, 39. – Аз помня, продължаваше понякога, три сефери (тъй наричаше той войните), първия сефер на 1812, когато Бонапарт ходи на Русия, та измори войската си от студ. БСб, 1899, кн. 17-18, 823. Свърши ли се сеферът – войникът се връщаше в ливадите и нивите си, ловеше си риба, търгуваше, вареше пиво и броеше се слободен казак. Н. Бончев, ТБ (превод), 8. Сарайе да си йоградя, / че ща на сефер да ида. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 120. Сноще дойдах, мамо ле, от сеферят, / от сеферят, мамо ле, от аскерят. Нар. пес., СбНУ LVII, 186.
2. Пътуване по някаква работа. След поредния търговски сефер по далечна чужбина Стефан Гидиков се прибра в родния град едновременно с първия сняг. Ц. Родев, ИСД, 114. А превозвачите (с биволски кола на железни оси) правели в денонощие по няколко сефера (до гара Орешец). А. Страшимиров, СВ, 85. – Като направихме Великдена, нямаше вече работа, затова отидох да направя 3 сеферя да купя малко вълна и пашкули, за да спечеля някоя парица за прехрана. ИС, 1922, кн. 5, 13.
◊ За чужд гъз сефер. Диал. Грубо. Употребява се за човек, който за чуждо добро се кара с хората.
– От араб. през тур. sefer ‘пътуване; война’. – Друга форма: сафèр.
СЕФЀР2, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Път2 (в 1 знач.). Като оздравява, отива със стока по панаири. Помогнал му господ, та тоя сефер добива още по-голяма печалба. Т. Влайков, Съч. VI, 226. Тресе се земята на два сеферя по половин сахат. В. Начев и др., ПЗ, 157. Той мене проважда два-три сеферя в Цариград за стока. ГСУИФФ, 1927, т. 23, 10.
– От араб. през тур. sefer ‘пътуване; война’.