СИН, синъ̀т, синà, зват. сѝне и сѝнко, мн. синовè, след числ. синовè и (разг.) сѝна, м. 1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Вратата се отвори, влезе един висок четирийсетгодишен мъж. Най-старият син. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. За сина си Илия, откакто забегна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи. Й. Йовков, ЖС 1935, 77. Като отидем у дома, ти не бързай да влизаш вкъщи, ами почакай малко на двора, додето обадя на моите синове. Имам двама сина, трябва да се простя с тях. А. Каралийчев, ПС I, 18. Синовете и снахите му [на Герака] не го слушаха покорно както някога, а правеха това, което те сами мислеха за добро. Елин Пелин, Съч. III, 25.
2. Само зват. Гальовно, нежно обръщение към собствено дете или внуче. Детето тичаше при дядо си, захлипнало от плач, и не можеше да се умири. – Мълчи, сине, мълчи, – казваше му старецът, като триеше сълзите му. Елин Пелин, Съч. III, 22. – Синко! Липо! – едва можа да продума горският стражар, като позна сина си. Елин Пелин, Съч. I, 120. – Мамо! – промълви той. – Ти няма да ме оставиш. Няма!... – То не зависи от мене, синко... Ал. Бабек, МЕ, 23. Сине мой, надежда скъпа моя, / може би последен ден е тоя, / в който те милува твой баща. Ст. Панчев, Стр, 9.
3. Само зват. Свойско, нежно обръщение на по-стар човек към млад мъж, момък. – Индже ли? Ти виждал ли си Индже, старче? – Де ще го видя, синко. Онзи, който го е видял, не е оживял. Й. Йовков, СЛ, 141. Една стара пребрадена жена го придържа и го запита съчувствено: – Какво ти е, сине? М. Грубешлиева, ПИУ, 287. Паско се съвзе, изви се и си тръгна. – Сине! Като на свое чедо ти се моля! Кажи ми! – изплака тя. Г. Караславов, ОХ, 384. – Е, ти как си, дядо Матей, как живееш? – Слава на бога, синко. Живеем като всички хора. Елин Пелин, Съч. III, 33. // Само зват. Диал. Гальовно, нежно обръщение на по-възрастен човек към дъщеря или млада жена. Изправила костелива снага, бабата, напрегнала всички душевни силици, скътани дълбоко в нея, и през сълзи поръчала на дъщеря си: – Еленице, сине, пиши им. Ел. Огнянова, НШ, 124. – Защо ти е Лазе, щерко! – сепна се старата жена. – Гледай ти сега що ти е дошло до ума! Немой така, сине! Д. Талев, ПК, 794. Дядо Милко се изви към Станка и се провикна: – Станкеее, ела, сине, ела! Ил. Волен, ДД, 100. Най-после дойде едно хубаво момиче. То стискаше нещо в едната си ръка. И то сливи ще купува. – У, синко, много малко си събрала? – зачуди се сливарят. Вес., 1908, кн. 12, 189.
4. Само мн. По-младото поколение, потомците. В нашата народностна характерология проблемът за отношението между поколенията, между бащи и синове никога не е бил трагичен. Защото никога не е имало пропаст между тях. Е. Каранфилов, Б, 521. Нека ние по пътя на културата и просветата да пръснем тъмните облаци, надвесили се над нашата тъжна родна земя, и дадем достоен пример на нашите синове в борбата за свобода. Мак., 1928, бр. 621, 1. Различието между бащи и синове в развоя на руската интелигенция, което бе описано от Тургенев в романа му „Бащи и деца“, е незначително в сравнение с различието между различните поколения у нас. УП, 1939, кн. 1, 58. Намери щем и други причини за несъгласието и борбата между бащите и синовете, каквото безделие и т.д. У, 1874, бр. 3, 18.
5. Прен. Човек от мъжки пол като дете, рожба на своя народ. А при тях важното е още – за българския поет – да бъде син на своя народ и на своето време. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 7-8. Предан син на своя народ, той [Р. Попович] е един от първите представители на онова течение, което иска чрез просвета да подготви България за самостоятелен живот. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Ехото на този изстрел отекна по върховете на Средна гора. Смели народни синове му отвърнаха. К. Ламбрев, СП, 15. От него първи път със детска жажда / узна в свободните му часове, / че малка е България, но ражда / големи, непреклонни синове. Бл. Димитрова, Л, 47. // Обикн. с несъгл. опред. с предлог на. Човек от мъжки пол, който е представител на определена среда, епоха и др. Той беше син на една епоха, в която войнишката доблест и суровият дълг бяха върховните догми на живота. Й. Йовков, Разк. III, 181. Класовата борба не стихваше. Озверените синове на буржоазията извлякоха от къщи Гео Милев и го умъртвиха. А. Каралийчев, С, 237. Това бяха хората на новото време – синовете и дъщерите на войната. К. Петканов, В, 2.
6. Рел. Едно от трите лица (Отец, Свети Дух и Син) на Светата Троица. Докато кажеш: Во име Отца и Сина, и Светаго Духа – страшното ще се изгуби. Й. Йовков, ЖС, 94. Той [Хилвуд] направи широко кръстно знамение, изговаряйки отчетливо: „Во име Отца и Сина, и Светаго Духа!“. Ст. Загорчинов, ЛСС, 100. Стоящият пред престола священик, като подигва евангелието, изговаря: – Благословено царство Отца и Сина, и Светаго Духа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 94. Но Бог Отец и Син и без очи видяха / позора и под тази света стряха / и всякъде. К. Xристов, БЧ, 114.
7. Остар. Неодобр. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко; синковец. – Тоя проклети син е завъртял ума на нашата навейничава Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 127. Яна: – Дядо Станко, ти дириш вълка, а той в кошарата... На, Горан ей сега опреде към лозята, ей сега! Дядо Станко: – Горан ли? Бре, тоя син!... Ц. Церковски, ТЗ, 117.
◊ Син Божи и (остар., книж.) Син Божий. Рел. Исус Христос; Син човечески. – А какво да вярвам? – Да вярваш, че той е Син Божи. Ив. Вазов, Съч. XI, 57. „Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина.“ Л. Грашева, СБЛ II, 126. Син човечески и (остар., книж.) Син человечески. 1. Само ед. Рел. Едно от наименованията на Исус Христос; Син Божи. Мина страшната трагедия на Голгота. Божественото Тяло на Сина Божий, на Сина Човечески, който вкуси горчивата чаша на смъртта, за да я унищожи, е вече в гроба. ЕЛСН, 2005, бр. 1, 1. Исус отговори: Занапред ще видиш по-големи работи, небесата отворени и ангелите Божи да възлязват и да слязват на Сина человеческаго. Н. Михайловски, ССИ (превод), 112. 2. Само мн. Хора. – Бесовските сили са изпълнили света, брате Теодоси. Сатана и негови ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Ти връщаш човека в тлението и казваш: – Върнете се, синове човечески! Д. Монов, ИБП I, 873.
~ <Бащин и> майчин син. Разг. 1. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек; юнак, юначага, синковец, синчага. Из Кюстендил ни известяват, че някой си бащин и майчин син гръмнал с пушка, за да убие гръцкия митрополит кир Игнатия, но за нещастие, не сполучил. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 428. – Зарад кого ще се давиш? Зарад този келчо ли? Той ако е прост, има умни хора, до тях ще притичаш, все ще се намери един майчин син да му дойде дохак. В. Нешков, Н, 307. 2. Пренебр. Нехранимайко, непрокопсаник; синковец, синчага. Не помня какво точно той [ораторът] говори, но още са в паметта ми виковете на русофилите, т.е. на целия митинг: „Долу, кой е този бащин и майчин син! В. Ангелов, ЖП, 22. – Възгордя се майчиният син. Първенството на селото погази, око не му мигна. Жена си в гроба ще прати. Н. Каралиева, СМ, 49. – Напред, или ще стрелям! – предупреди Юрука. – Стреляй! – изрева той [Иван] като ранен. – Стреляй, майчин сине! Г. Караславов, СИ, 224. Блуден син. Книж. Човек, който е напуснал бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаян се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“). Нему се прищя да падне на колене, да целуне земята и като блудния син да измоли прошка за своето отлъчване. Ала като не беше сам, досрамя го и остана прав. Ст. Загорчинов, ДП 1974, 258. Старият Тъкачев млъкна и се отпусна. На своя блуден син той гледаше като на противна страна и същевременно като на довереник. Г. Караславов, ОX, 243. Блудният син се завръща / се завърне. Разг. Връщам се, завръщам се някъде напълно разкаян и смирен. Аз исках нарочно да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. И ти ли, Бруте, сине мой! Книж. Укор към някого, който е предал близък или приятел. Някои от местните ромски началства постъпват най-немилостиво с българските емигранти, дето с това при другата си злочестина българинът с горчив глас вика: „И ти ли, сине мой, Бруте“. НБ, 1876, бр. 48, 189-190. Каталански син. Диал. Обикн. в обръщение. Развратен и жесток младеж. Един път тя заклатила са – иде ли, иде. – Бре, даскале, този каталански син защо го не поосъдиш малко, като доде у дома, хич не ма слуша. Ил. Блъсков, ЗК, 32. Кучи (кучешки, магарешки, песи, сукин) син. Разг.; Mагарски син. Диал.; Погански син. Остар. и диал. Руг. Обикн. в обръщение. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко. А Мичкин повтаряше на ума си, мислейки си за мините, които Данкин беше поставил на шосето: „Елате, кучи синове, елате!...“. Д. Димов, Т, 608. До тринайсетата си година Найден прекара подобен празен и буен живот. „Ще остане сляп: наука не учи, занаят не знае... Или хайдутин ще стане тоя кучешки син, чунким все гората гледа да улови, или просяк!“ – казваше баща му сърдито. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIV, 1977, 21. Отведоха го [Панчо] към града и... ни вест, ни кост до днес. Всички го жалиха. Не го пожали само Стоил Чифликчийски. – Магарешки син – потриваше ръце той, – ще учи селянията как да изравни синорите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Тие [майсторите] се разполагат както им скимне със съдбата на беззащитните чирачета. – Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш – казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. З. Стоянов, ЗБВ I, 66. – Дръжте ги... Изпъдете ги... Ха бре, ха бре! Вън! Вън! Що сте дошли тука, бесни песи синове, катили. С един последен напор осмината българи най-сетне изтласкаха турците на улицата. Д. Талев, ПК, 274. Ако на Латинка кажат, че са те пребили, какво ще прави. Да не би да се усмихне на песите синове? Д. Кисьов, Щ, 73. – Завчера го [Заманов] срещнах. Из един път ме приближава и право ти куме в очи: „Как отива вашата работа?“ – попита и ми смигаше да се сетя каква работа. – Дявол да го вземе тоя погански син – каза Мичо ядосан. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIII, 1977, 250. А правото според мен е туй: кютете сукини синове, приказвайте само за онова, което от дядово Адамово време се знае, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182-183. – Защо го закачате човечеца – думам, – нали и той се е бил за майка България, нали е опълченец и има право като всички? – Какъв опълченец! Сукин син! Комшия ми беше в града. Пушка не е видял в живота си. Чудомир, Избр. пр, 87. Мамин син. 1. Разг. Разглезен човек, който е получавал всичко наготово от родителите си и не умее да се справя с трудностите в живота; мамино синче. – Всички знаеха, че ще дойдеш. Разчу се в бригадата, че директорът бил се обадил за един. За някой мамин син. В. Барух, С, 73. Приятен живот при най-малко напрягане на мускулите и духовните сили – това е идеалът им. Могат ли тия разгалени мамини синове да носят тегобите на суровата военна служба? Л, 1904, бр. 3-4, 79. 2. Остар. Неодобр. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко; синковец, синчага, мамино синче. Имали една нива до един път, а през там минували ората от сите околни села. Земàл тоя сиромах, насадил половината нива с дървье и у половината насадил деведесет и девет главни – толко народ бил убил тоя мамин син. Нар. прик., БНТв Х, 380. От баща на син. От поколение на поколение. Знаеш ли, майко, че Грозданка още е жива? Спомените за нея не умират. От баща на син се разказват, от род на род се предават. Те са като птици крилати, летят през вековете, като бисери нежни се пазят в народната душа. Л. Йорданова, ИНО, 86. От стара майка син. Разг. Много хитър, опитен, обигран човек. Сине майчин. Разг. Неодобр. Обръщение за изразяване на укорно отношение към някого. – Назад! – вика. – Ще ви пръсна тиквите! – Ако е за трошене на тикви, сине майчин, хайде да ги трошим! Н. Хайтов, ДР, 8-9. – Защо излъга? За да изглеждаш пред самия себе си по-добър, отколкото си в действителност. Скрупули, а, сине майчин? Ем. Манов, БГ, 142. Стоичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин!... Като лихварина от града, който продаде нивата на баща ми“. Д. Димов, Т, 162. Юдин син. Книж. Предател. Издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате да запалите на някого чергата. Не ви вярвам, юдини синове. Д. Мантов, ХК, 114. Ям като попов син. Диал. Ям много лакомо.
СИН, сѝня, сѝньо, мн. сѝни, прил. 1. За цвят – който е като цвета на ясно безоблачно небе, на море. Тя често поправяше нещо по новата си свилена рокля в син цвят. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Бяла вълна и дреб са употребявани за тъкане на завивки и постелки (халища и кебета) и отчасти за пояси, които има да се багрят (в червен, кафяв или син цвят). П. Цончев, ИСМГ, 52. Този храст притежава разкошни пурпурни листа със син оттенък и цъфти в нежно розово. Земя, 2013, бр. 228, 15.
2. Който има такъв цвят. Беше възнисък, слабичък човек със съвсем бели коси, със сини очи и ниско подстригани мустаци. Й. Йовков, ВАХ, 67-68. Тя беше по-малка от мен, цяла облечена в бяло, отрупана със сини и червени панделки. Елин Пелин, Съч. II, 125. В синия простор на небето плаваха облачета с накъдрени розови краища. А. Гуляшки, МТС, 333. Той [фон Гайер] излезе на улицата, запали цигара и тръгна към морето, което сега беше тихо и синьо. Д. Димов, Т, 503.
3. Прен. Който се отнася до дясна политическа идеология или дясна политическа партия, крило, коалиция (у нас в периода след 1989 г.). При подобен развой на електоралните нагласи двете сини партии биха останали извън следващото Народно събрание, констатира проучването. Класа, 2008, бр. 303, 5. Успяхме и да постигнем увеличаване на данъка върху хазарта, нещо, за което настоявахме, похвали се синият лидер. Д, 2009, бр. 249, 3. Син електорат. Синя коалиция.
4. Прен. Разг. Който се отнася до спортните клубове „Левски“. Сините баскетболисти спечелиха и четвъртия си двубой и вече няма как да бъдат изместени от едно от първите две места. Д, 2018, бр. 218, 40. Сините волейболисти демонстрираха класа. Земя, 2009, бр. 20, 23. Сините привърженици, които са нарушавали реда по време на двубоя, ще бъдат предадени на прокуратурата. В момента се прави преглед на записите от футболната среща. Класа, 2011, бр. 992, 23.
5. Като същ. сините мн. а) Членовете на дясна политическа партия, крило, идеология (у нас в периода след 1989 г.). На последните избори сините се явиха заедно с „Обединени земеделци“. Класа, 2010, бр. 741, 5. А ден по-късно сините обявиха, че няма да подпишат предложения меморандум. Кап., 2009, бр. 29, 16. б) Състезателите на спортните клубове „Левски“. Много преди да се състои този мач, цяла спортна София говореше за него. „Белите“ и „сините“ – „Славия“ и „Левски“. На афишите бяха отпечатани имена, които будеха многобройни и приятни спомени от миналото на нашия футбол. Ст. Нойков, СЛ, 24. Треньорът на „сините“ ще направи доста промени в стартовия състав. Д, 2013, бр. 262, 23. синьо ср. а) Син цвят, синя боя. Те [еркерите] са тухлени и покрити с мазилка, оцветена в синьо – цвета на мазилката на цялата сграда. М. Стайнова, ОИБ, 76. Блестящото тропическо пладне тук се бе превърнало в приказен кобалтовосин здрач, в който се открояваха кораловите шубраци, всички обагрени в синьо. П. Бобев, РБ, 23. б) Облекло, дреха в син цвят. Хаджи Генчовите стари шалвари се отличават от всичките други коприщенски шалвари, защото другите коприщенци носят синьо или черно, а хаджи Генчо се облича някак си по-гиздаво. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 183. Една жена, облечена в синьо, се появи на прага и повика малкото момченце, което си играеше на тревата. (превод) БСК, 1888-1889, кн. 6, 627.
◊ Берлинска (желязна, пруска) синя. Спец. Изкуствено багрило с интензивен тъмносин цвят, употребявано главно за приготвяне на маслени и акварелни бои. Пигментът берлинска синя е открит случайно през 1704 година. Пигментът е познат под различни имена: берлинска синя, пруска синя, желязна синя и др. Н. Преславски и др., НПБ, 168-169. В 1909 живописецът се присъединил към кубистите. Формата му е немарлива; в колорита преобладават пруска синя и жълта охра. Н. Райнов, ИПИ XII, 142. Кюстендилска синя слива. 1. Широко разпространен у нас сорт сини сливи с едри месести плодове, подходящи както за консумация в прясно състояние, така и за консервиране. Сушените плодове на кюстендилската синя слива и други едроплодни сливови сортове са ненадминати по качество. П. Маринов, ССБ, 13. 2. Обикн. мн. Плодът на дърво от този сорт. Компот от кюстендилски сини сливи. Метиленово синьо. Хим. Основно органично багрило със син цвят, използвано в индустрията, обикн. в текстилната промишленост; метиленово синило. Върху чисти предметни стъкла се поставя капка вода и в нея се внася материал от бактериологичните култури. Наблюдава се под микроскоп. Бактериите са оцветени в синьо, ако е използвано метиленово синьо, или в розово, ако е използван фуксин. Биол. IX кл, 2005. Син домат. Разг. Патладжан (във 2 знач.). Гювечът беше тлъст и приготвен както старшията го обичаше: с картофи, със сини домати и малки лютиви чушки. Д. Димов, Т, 21. Хранене при пикочнокаменна болест. Ограничават се главно храните, богати на оксалова киселина – какао, шоколад, киселец, червено цвекло, коприва, сини домати. П. Чолчева и др., КВД, 310. Син език. Ветер. Вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни, пренасяно от инсекти, което протича с изменения в устната кухина, посиняване на езика (при овцете и козите), отоци на клепачите и висока температура; катарална треска. При наличие на опасност от широко разпространение на болестта син език се извършва ваксинация на животните от възприемчивите видове след оценка на риска. ДВ, 2012, бр. 62, 32. Син замбак. Диал. Градинска перуника. Сини въглища. Рядко. Книж. Вятърът като източник на енергия. Каменните въглища дълги години наред са били основният източник на енергия. Това е накарало хората да сравнят другите източници на енергия с въглищата. Така са се появили понятията „сини въглища“ – за енергията, получена от вятъра, „бели въглища“ – за енергията на водата. Д. Русчев, НЗ, 72. Вятърът е неизчерпаем източник на енергия. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“. П. Марков, А (превод), 75. Синият континент. Книж. Световният океан. Съвременната наука и техника дават нови средства в ръцете на учените за проникване в тайните на Синия континент: самолет, атомен ледоразбивач, атомна подводница, батисфера, комплексни международни експедиции. Д. Славчев и др., БМ, 7. Син камък. Разг. Твърдо кристално вещество, хидрат на медния сулфат, което е с яркосин цвят и се употребява в земеделието против някои заболявания на растенията, за дезинфекция и др. Днес ние разполагаме с нов модерен металургичен завод. В него се добиват меден сулфат (син камък), сярна киселина. Р. Димитров, РЗН, 34. През лятото маната нагази хубавите лозя, а син камък нямаше нито бучка. А. Каралийчев, НЗ, 94. Син кит. Най-големият вид кит, който достига до 33 метра дължина. Balaenoptera musculus. Синият кит е най-голямото животно сред животинските организми. Зоол. VII кл, 138. От колоса на морето, синия кит, могат да се получат до 20 тона мазнини, а от кожата му – до 7000 чифта подметки. Д. Славчев и др., БМ, 55. Син крин. Рядко. Перуника. Iris germanica. Величественият син крин, който краси нашите градини, ние наричаме „магарешки уши“. Ив. Вазов, Съч. XVII, 109. Люляките са цъфнали, покрай оградата, на слънце, подал е месести кълнове синият крин. Й. Йовков, ПГ, 215. Син минзухар. Пролетно-есенно цвете с дебело като грудка коренище, дълги заострени тесни листа и чашковиден син цвят, което цъфти по умерено сухи поляни и храсталаци. Crocus veluchensis. Отпред на яката на дрехата ѝ бяха забодени два-три стръка син есенен минзухар, набран през време на разходката ѝ. Й. Йовков, ПГ, 78. И в тишината минзухари сини / като уханни кандила димят. А. Разцветников, Ст, 194. Син патладжан. Разг. Патладжан (в 1 и 2 знач.). Тогаз аз видях що е туй бостан и що е туй зеленчук и градина. Онез домати и пиперът, че и сините патладжани, на сърцето ми са оживели. А. Гуляшки, ЗР, 337. На сергиите са подредени топове бяло платно, ананаси, банани и син патладжан. Т. Кюранов, АП, 11. Син синигер. Вид синигер с ярко жълто и синьо оперение, който гнезди в широколистни гори; кратунарче. Parus caeruleus. Синият синигер е по-малък от „големия“ и по окраската си твърде много прилича на него. Но ние бихме могли да го отличим от него по широките светли вежди. Освен това опашката и крилата му са с ясносин оттенък. Ст. Дончев, ПНД, 43. Син синчец. Синчец (в 1 знач.); обикновен синчец. Но когато се почувствува диханието на ранната пролет, през голите клони на букака слънцето дава живот на първите предвестници – цветята. Кафеникавата шума оживява със синия синчец, кукуряка, игликата, жълтурчетата, петльовите гащи. Н. Йосифов, В, 20. От жълтата иглика, / от синия синчец / елате да увием / на месец май венец. Елин Пелин, ПБ, 45. Синьо гориво. Природен газ. Новата пазарна стойност на синьото гориво подобри позициите му спрямо традиционните методи за отопление. КГ, 2009, бр. 28, 2. Синьо рибарче. Птица със синьо оперение, която обитава речните брегове и се храни с риба. Alcedo ispida. Струма, тук вече голяма широка река с буйни води, тече между пясъчни брегове, по които кацат сини рибарчета, като очакват някоя рибка да изскочи на повърхността. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 686. Там, където отвесните брегове сочеха, че водата е дълбока, някое синьо рибарче дебнеше малки змиорки, които се въдят с милиони в новозеландските реки. Ж. Обов, ДКГ (превод), 420. Синя акула. Вид акула с тънка снага и големи гръдни перки, чиято горна част от тялото е тъмносиня, а долната – бяла. Carcharhinus glaucus. Всички акули бяха твърде обикновените за атлантическите тропици Carcharhinus limbatus – най-близките родственици на страшната синя акула. Д. Богданов, ТА, 52. Едновременно с това той съгледа и една триметрова синя акула, която прелетя покрай него, без да го закачи, като само мимоходом го измери със злото си око, и изчезна в синевата. П. Бобев, ТН, 156. Синя болест. Разг. Вродена малформация на сърцето, характеризираща се с белодробна стеноза, поради която кръвта не се насища достатъчно с кислород. Заболяването се нарича синя болест, защото протича със силна цианоза. Л. Митов и др., ВБ, 162. Силно изразена цианоза се наблюдава при вродените пороци (напр. при синя болест). М. Василев и др., ВБ, 162. Синя гарга. Птица синявица1; модра чавка. Coracias garrulus. У нас в редки широколистни гори и открити сухи места с единични дървета се среща синявицата (синята гарга). Гнезди в хралупи. Т. Генов и др., З, 275. Тук гнездят и някои насекомоядни птици като синигера, синята гарга и сойката. М. Тошков и др., НР, 117. Синя жлътка (млечка). Диал. Синя жлъчка. Синята жлътка (Cichorium intybus). Момите вадят от него дъвка: търгат го преди жетва и млякото, което изтича от корените му, го събират да си чистят зъбите и венците. Ц. Гинчев, ПНД, 86. Лекува се [антраксът] по различни начини: налага се с ориз и захар, счукана синя млечка се смесва със захар и се прави превръзка. Р. Каблешкова, НМ, 80. Синя жлъчка. Цикория. Cichorium intybus. Освен полезни житни и бобови треви в ливадите и пасищата се срещат и растения без хранителна стойност за селскостопанските животни – киселец, синя жлъчка. Бтн VI кл, 11. Синя жлъчка. Употребява се за черна жълтеница, като се срежат ситно листата със стеблото и се натопяват да стоят в ракия до 30 дена. СбНУ XXI, 69. Синя зона. Спец. Обособен градски район, в който паркирането на автомобили в работно време става срещу заплащане, а престоят е с ограничена продължителност. Скъпата синя зона и допълнителните такси няма да откажат хората, които са свикнали да се движат със собствените си автомобили. ЖДн, 2012, бр. 19, 3. Синя каска. 1. Само мн. Международни военни части към Организацията на обединените нации за поддържане на мира в конфликтни зони. Народното събрание почти единодушно (само при трима въздържали се) одобрява изпращането на български пехотен батальон в състава на „сините каски“ на ООН в Камбоджа. Й. Баев, ВК, 371. 2. Военнослужещ в тези части. И мисията бе завършена успешно, и в оставащите 4 – 5 месеца нямаше дори леко раняване на наша „синя каска“. Н. Слатински, И, 16. Синя китка. 1. Вид плевел по тютюна и слънчогледа; воловодец. Orobanche ramose. Семената на синята китка, която у нас напада слънчогледа и тютюна, могат да поникнат само ако им въздействат кореновите излъчвания на посочените растения. Н. Митрева, ВРС, 27. Към някои култури се приспособяват паразитни растения като синя китка по слънчогледа. Осн. сел. стоп. VIII кл, 20. 2. Бот. Род едногодишни или многогодишни паразитни безхлорофилни растения, паразити по множество култури (тютюн, домати, слънчоглед и др.); воловодец. Orobanche. Изключителен успех имат високотехнологичните слънчогледови хибриди и слънчогледите, устойчиви на Orobanche – синя китка. Агр., 2012, бр. 7, 24. 3. Обикн. мн. Диал. Ралица. Мене ма мама пройодала / да си бера сини китки. Нар. пес., СбНУ XXV, 76. Синя книга. Дипл. Официално публикуван сборник от документи, подвързан в синьо, издаден от правителство с цел да бъде обоснована правителствената позиция по отношение на определени въпроси от международно значение. Лондон обявява поредната синя книга с документация за събитията в европейските междудържавни отношения – за разразилата се криза от юли 1914 г., довела до разпалването на войната. Цв. Тодорова и др., БПСВ (превод), 7. Синята книга, представена на камарите от английското правителство, се състои от две големи части. Документите, публикувани в тая книга, описват последната фаза на източния въпрос. НБ, 1877, бр. 64, 250. Синя лампа. Лампа със син цвят, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола и се използва за светлинна сигнализация. Разследването е установило, че въоръжени лица, представящи се за полицаи, са използвали синя лампа и принудително са спрели мерцедеса на чужденците. Земя, 2008, бр. 162, 2. Синя лисица. 1. Вид полярна лисица с много ценна кожа, синкава на цвят. Vulpes lagopus. Някои от полярните лисици не променят цвета си зиме. Това са известните сини лисици, чиято кожа се цени много високо. К. Тулешков, ХЖ II, 11. Синята лисица живее главно на Командорските острови. Синята лисица е рядкост и затова кожата ѝ е твърде ценна и търсена. Я. Басан и др., ТКП, 31. 2. Кожа от такава лисица. На едното рамо и дълбоко заголената ѝ шия бе метната синя лисица, над китката ѝ дрънкаха много гривни. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Синя месарка. Вид муха с едро металносинкаво тяло, чиито ларви се развиват в месо и други гниещи вещества. Calliphora. Синята месарка се среща често у нас. Лети често на големи разстояния и добре развитото ѝ обоняние открива отдалеч наличието на разлагащи се трупове на различни животни или месо. П. Ангелов, АЗ, 284. Синя метличина. Тревисто растение от семейство сложноцветни със сини звънчевидни цветчета, разположени в съцветия; синчец. Centauarea cyanus. Зад пасбището започваха правилните квадрати на нивите – разляно злато, изпъстрено с ален мак и синя метличина. Й. Йовков, Разк. I, 126. Край тях бяха нацъфтели червени макове и синя метличина. Ив. Остриков, ОП, 28. Синя пришка (пъпка). Разг. Антракс; сибирска язва. Синята пришка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Особено често заболяване с хеморагичен характер у нас е антраксът; при него преди всичко подкожно се набира възпалителна течност, богата на еритроцити, поради което се образуват тъмночервени до сини мехури, отгдето и названието (антракс, синя пъпка). Б. Кърджиев, ОПА, 184. Скоро после дойде неочакваното: тате заболя от синята пъпка и в три дни умря. А. Страшимиров, А, 306. Синя слива. 1. Широко разпространен вид слива с продълговати по форма плодове с виолетово-тъмносин цвят. В овощните градини се отглежда синята слива. Всички дървета от синята слива дотолкова си приличат по устройство и форма на стъблото, листата, цветовете и плодовете, че се събират в една група, наречена вид. Бтн VI кл, 138. Сушата се е отразила твърде зле върху сините сливи, особено към ниските места. Ябълките и крушите ще дадат една задоволителна реколта. ВОВ, 1928, бр. 23, 5. 2. Обикн. мн. Плодът на такова дърво. Сините сливи вече са обрани, пекат ги в сушилнята на чичо Сава. К. Калчев, ПИЖ, 74. На лавицата до огнището висяха калайдисаните менци. В тях мама преливаше лугата, когато вареше сапун, и ширата, когато вареше маджун от сини сливи. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Той не дочака блудкавия и безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе. П. Вежинов, ВР, 203. Синя тинтява. Многогодишно тревисто растение с продълговати или елипсовидни зелени листа с ярко изразени жилки и тъмносини цветове, което цъфти от юни до октомври. Gentiana cruciatа. Малко по-долу, извън гората, там, дето избуялата ливада се свличаше стръмно към долината, цъфтяха теменужките цветче до цветче, размесени със златни жълтурчета и синя тинтява. П. Бобев, ГЕ, 6. В нашата растителност се срещат обаче и други видове тинтяви, като например синята тинтява. А. Бойчинов, ПХ, 10.
~ Дано син посинееш; син да посинееш. Разг. Грубо. Клетва – да умреш, да загинеш. – Сине, сине, виках, дано син посинееш, мечкарино, тебе, виках, и в джендема не могат те оправи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 453. Син-зелен; син и зелен от нещо. Разг. Силно побледнял, обикн. от гняв, яд, страх и др. Връщат се жените сини и зелени от яд, кълнат и Европата, и света. Г. Караславов, Избр. съч. II, 152-153. – Господин Директоре, германците никога няма да победят Русия! Директорът се смая. – Ти откъде знаеш? – попита той син-зелен от яд. М. Марчевски, ГБ, 28. Син като патладжан. Разг. Обикн. за нос, лице – много син, моравосин обикновено от студ, пиянство, побой и др. Син като синчец (метличина, трънка). Много син. Калина беше на осемнадесет години, слаба, стройна и мила. Наричаха я Пшеничката. Очите ѝ бяха големи, сини като синчец и светли. Елин Пелин, РП, 232. Той беше висок, здрав старец, със сини като метличина очи, с дълги побелели коси, небръснат и съвършено глух. Чудомир, Съч. ІІ, 28. Хванали [германците] на Яшар ковача булката и роди сетне едно дете русо като слама и с едни очи – сини като трънки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 64. Синя кръв. Книж. Употребява се за означаване, че някой е от благороден, аристократичен произход. Завършил някога търговската гимназия в Търново, Манчев беше свикнал още от рано да ненавижда „тъмната реакция“, която си въобразявала, че в жилите ѝ тече синя кръв. К. Калчев, СТ, 37. Освен „старците“ и простолюдието в Котел имаше още един кръг хора. Това бяха хората на синята кръв. Ив. Хаджийски, БДНН, 64. Ставам / стана син дреб. Диал. Посинявам от смях или от бой. Ставам / стана син-зелен (син и зелен). Разг. Силно побледнявам, обикн. от яд, гняв, страх и под. Син-зелен стана чичо Кольо, като научи за Нонкиния грях. Стрина Кольовица се изплаши. Какъвто е скорострелен и припрян, ей сега ще отиде на фермата да я набие. И. Петров, НЛ, 80. – Богдане, ей тъй, свих ръце и бутнах коня. Като пребита гарга полетя джандарът от моста. Ха, ха!... А другият, щом го хванах за гушата, стана син и зелен от страх. К. Петканов, X, 116.