СКРИЖА̀ЛИ мн., ед. няма. Старин. 1. Църк. Според Библията — две каменни плочи, на които били издълбани десетте божи заповеди, които бог предал на Мойсей.

2. Прен. Книж. Онова, което свето се пази; завет. В краткото време на своя свободен живот тя (България) записа в скрижалите на историята си примери за стремителни полети. Вазов. И ние зачерпахме първата си вяра и упование в бъдещето в скривалите на миналото. Вазов.